И ще ме боли...
Когато розите са
почти прецъфтели
и вместо цвят
бодат времето
тънки бодли.
Свири на пиано залезът
и се ронят онемели
бледоспоменни,
отегчени мечти.
Няма смисъл.
Смисълът е
забулена пеперуда,
в пашкула на болката,
от който капят сълзи.
Една вселена,
с планети уморени -
черно-бели,
в небе, по което
не греят звезди.
И ще ме боли...