Призори тревите са лилави.
Сънищата им са много нежни.
Капчица роса пътечки прави
върху дремещ лист зелен небрежно.
Слънчев заек хлъзва се по клона
на дървото зад стъклото потно.
Слънцето - езическа икона
пак изгрява, някак неохотно.
Есенно нагарчащи усмивки
подарява светлината бледа.
Уличните котки са щастливки-
лягат си след пирова победа.
Улицата кротко се събужда.
Глъхнат стъпки. Бързащите хора
в полумрака имат светла нужда
да захвърлят нощната умора.
И в кафе и първата цигара
да вплетат копнежите си снощни.
Проза делнична. Играта - нова. Стара.
Всичко се повтаря. Още. Още.