И после двама смъртно наранени
като два демона от Пъкъла излезли
с омраза- страст, две стенещи вселени,
телата си ще слеем в черна бездна.
Разкъсвай нежната ми кожа със омраза,
по -силна от любов на птици нощни.
Да те обичам диво Бог ме е наказал,
а Дяволът ме слива с твойте нощи.
Не ме жали, не съм принцеса кротка.
От чувствата ми лава те залива.
Инстинктът мой на хищна нощна котка,
не го ли овладееш,... те убива.