Когато чух щастливият ти глас
Когато чух щастливият ти глас,
след толкоз време тишина,
поисках да пристигна аз завчас
при теб – необикновената жена.
Думите, които ти ми промълви,
ми дадоха сили, за да успея,
да секна тъжния порой сълзи
и поне за малко да се засмея.
От самотата, в която попаднах,
макар и за малко ти ме спаси,
без тебе аз бих пропаднал,
без любовта ти – много боли!
С това завършвам цикъла от безименни стихчета, които тук съм озаглавил по първия ред на първия куплет....