Спираш ми дъха, замръзвам,
бавно вдишвам, но боли,
да кажа думичка - не дръзвам,
ти имаш най-красивите очи.
Лицето ми пламти, изгаря,
от притеснение и малко срам,
усмивка на лицето ти изгрява,
в очите твои - аз съм там.
Стоя пред теб – навярно смешен,
и гледам те напълно онемял,
а всъщност случеят е твърде спешен,
за теб в мига съм полудял.
А всъщност вече е различно,
вече само ти си ми в ума,
неуморно аз след теб ще тичам,
докато спечеля теб и любовта.
