Ухае на кафе.
В седем часа сутринта.
Още топлите сънени спомени
за вечерна молитва,
за нощ страстна,
за тъга
към небето на септември литват.
Ухае на кафе.
Бягат дългите коридори.
Асансьорът.
Трясък на външна врата.
Устни върху ревера
на бялата ти риза,
Сакото...
Телефонът...
Миг тишина.
Изстива кафето.
Две захарчета от копнеж
в чашата отегчена на душата.
Сребърна лъжичка.
Лилаво син стремеж -
Нирвана.
Усмивка нежна на приятел.
Часовникът марширува към осем.
Утайката в кафето
гадае твоята съдба.
Виси покоя ти
ей така- някак си на косъм.
Работа...
Няма начин.
Парите винаги са въртели света.
Обръщам чашата...
Но няма да ти гадая.
На дъното и
утринното слънце блести.
Ще си го скрия в нея.
В къщи да ми сияе -
в поредния скучен ден
от който сърцето ме боли.