Валят слънчогледи...
И времето плаче.
Днес е онзи ден,
същият,
от който боли.
Намусени тоги
облаци влачат.
Разпънат на кръст
в тишината си ти.
Зелени усмивки
на жълти лалета,
набрах си и търсих
утеха за нас.
Сред опадала шума
се крие и бяга
предчувствие бледо
за нова тъга.
Валят слънчогледи
и златно е всичко.
В косите ми времето
сладко заспа.
Не ме ли обичаш?
Не те ли обичам?
Глухарчета - чувства
летят над града.