Колко пъти ме връщаш
в онази градина,
с пеперудени устни
целуваш съня.
Там макове дивни
цъфтят, херувими
танцуват си голи
под луда Луна.
Онази градина
е скрита в дъгата.
Не е тя за всеки,
сам знаеш, нали?
Във нея се влиза
след скитане дълго
по чувства горещи
и много сълзи.
И Господ над нея
прострял е ръцете.
Утеха те носят
и много любов.
Ела, откъсни ми
вълшебното цвете,
с което душата ти
праща ми зов.
И двама ще минем
по килим от лалета
и розови листчета
с див аромат.
Дано разрешат ни
все там да живеем.
Дано ме обичаш
цял човешки живот.