Събудих се сред сладка светлина,
в прозорците ми зайчета танцуват
от слънчеви усмивки.Над града
две бели птици стихове римуват.
Ухаеше на портокалов цвят,
на масата ми-купа с портокали.
Дали от тях сънувах лунен бряг,
и музика на плачещи китари.
Омаен бриз в косите ми игра
и шепнеше ми думи непознати,
водата беше топла, на брега
блестеше лудо пясъкът от злато.
Разхождах се и мислих до зори,
събрах си шепа лунни раковини.
Във тях морето ласкаво шуми
и ми напомня минали години...
Събудих се...Но сън ли бе това?
На масата ми виждам раковина.
От где се взе ? Докосвам я с ръка
и рукват спомени-
море от нежност синя.