Знам, че отново ще ме нараниш,
но дали това има някакво значение?!
Появяваш се всеки път,
точно по средата
на недовършено мое
изречение.
И очите ти са по-горещи
от всички южни ветрове
заедно взети.
Нещо в тебе
е погълнало нещо мое.
Правото да те отричам
безжалостно ми е отнето.
Целувай ме
дълго и мъчително -
с устни съпротивата на мига
разкъсвай.
Накажи ме със своите правила.
Помилвай ме ...
преди да е станало късно.
Тази част от душата ти,
която усещаш
като нещо фино и нежно,
е онази част от моята,
заменена с късче твоя.
Леко и някак небрежно.
Симбиоза на две нервни системи
и светове,
бягащи в различни посоки.
Тъмни страсти единият
надолу го влекат.
Другият се стреми
в небето много високо.
Това, че сме си се случили
е карма...
А с боговете не се спори.
Знам, че пак ще ме нараниш.
Но съм луда по теб...
А нали казват,
че луд няма умора?!
