Не се завръщай! Плаче тишината.
От тези сълзи ме боли глава
и някаква умора непризната
събаря кули пясъчни в нощта.
Отне ми вярата,че има смисъл.
С какво я замени? С лъжа от кал.
Жестока дума някой е написал
в небе без птици. Непрогледна жал.
Не съм Ахил и знам, не съм желязна.
Петичка - не, аз цяла съм от плът.
Стрела и нож раняват ме. Напразно...
Умирам и се раждам всеки път.
И всеки път по- малко се познавам.
Коя е тази, чуждата жена?!
Очи от мрак в прозореца.Забрава.
Забравени са простите неща.
Да бъда кукла празна е дилема,
която ще решавам цял живот.
До края на света. Тук е проблема-
за куклите плътта е ешафод.
Обезглавена там кърви душата...
Но кукла, всъщност, има ли душа?!
Не се завръщай и живей с вината,
че ме превърна в птица без крила.
