Автор Тема: Една странна игра!  (Прочетена 47710 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Zatoichi

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3549
  • Пол: Мъж
  • Gloria victis!
Re: Една странна игра!
« Отговор #15 -: Октомври 02, 2006, 10:20:08 am »
В един момент...
Живях!
Но като пергамент
изгних и пожълтях...
В един момент...
Копнях!
Нима е прецедент -
сам в душа си изгорях...
Изпитвах нещо,
може би омраза,може би любов...
Гледах аз небето вещо
и за живота бях готов.
Но после дойде...
Голямото разочарование
от същия тоз живот,от едно лице,
от моето признание...
И сега,ни жив,ни умрял
линея,разяждан от съмнението,
сякаш пулсът ми във миналото спрял
аз потъвам в климатът на безвремието...

  :arrow: Прилепи и пеперуди
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: Една странна игра!
« Отговор #16 -: Октомври 02, 2006, 14:26:55 pm »
Криле красиви имам на гърба си...
И пия кръв със сладост и екстаз...
Елегантна съм... в глада си...
И затварям се до време само в нас...
Но изгрее ли Лунната пътека...
Криле разтварям и политам...
Необятна съм... и бързо, и полека...
Волно над света се скитам...
Сърцето жадно е за кръв на капки...
Душата пък от нежност е ефирна...
Ласкаво поглъщам всяка хапка...
Прилепи и пеперуди в мене сбирам...


 :arrow: Невъзможна възможност
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен Zatoichi

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3549
  • Пол: Мъж
  • Gloria victis!
Re: Една странна игра!
« Отговор #17 -: Октомври 03, 2006, 09:25:31 am »
Само Блян ли си остава
добротата всеобща човешка,
напразно ли сърцето се надява,
делейки се на"царица",офицер" и "пешка"...?
Само Блян ли си остава
усмивката лъчиста,непокварена,
докога с омраза все ще се прощава
с душа от гняв запалена...?
Само блян ли си остава
в погледа щастливия блясък,
блян ли е алтруистичната проява,
нима ще тънем вечно в плаващ пясък...?
Блян ли е,или е реалност?
Невъзможна възможност - нима!?
Във въображение нека превърнем всяка печалност,
нека вярваме тогаз,във себе си и във света...

 :arrow: Счупена лира
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Неактивен ProstoAz

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 756
  • Пол: Жена
  • Гняв обречен на провал...това ли си ми дал???
Re: Една странна игра!
« Отговор #18 -: Октомври 04, 2006, 12:43:55 pm »

   Нима със мойта лира
   мога песен да изсвиря?
   Нима предадената ми душа
   може да бъде твойта луна?
   Разбира се,че не!
   Ти всичко ми отне!
   Песента любовна ти прекъсна
   и всеки нотен лист откъсна!
   Да ти всичко мое срути!
   лирата на две ми счупи
   душата ми изтругна грубо
   ...и какво ли ми остана друго?


                                                 
                                     Дивите коне
                                       
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

Неактивен Zatoichi

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3549
  • Пол: Мъж
  • Gloria victis!
Re: Една странна игра!
« Отговор #19 -: Октомври 05, 2006, 10:19:46 am »
Сред морета,океани,
сред гори и планини,
под земя и над поляни
звук един кънти.
Звук на непозната радост,
на безмерна красота,
съчетан със буйна младост,
съчетан с една душа.
И звънтят те лудо -
по голата земя - копита
и всеки миг превръща се във чудо
от неизказана възхита.
Тичайте все така,навред,
радвайте човешкото сърце
и все напред,и все напред,
защото вий сте Дивите коне.

 :arrow: Криле от мрамор
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Една странна игра!
« Отговор #20 -: Октомври 05, 2006, 13:12:21 pm »
Криле от мрамор...
не летят, не се издигат,
тежат на плещите ми като камък,
със тях се чувствам като пленница,
зад стени на мрачен замък...
Криле които са ми пречка,
не ми помагат, само ме болят
не ме издигат в небесата,
тежат, не могат да летят...
Криле които ме убиват,
които спират моя път,
криле...студени като лед...
криле от мрамор, не от плът !

 :arrow:  Белезите на раздялата
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен nejno_angel4e

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2727
  • Пол: Жена
  • l'amour de l'art
Re: Една странна игра!
« Отговор #21 -: Октомври 05, 2006, 15:38:19 pm »
Белезите на раздялата,
като окови са за душата ми,
разкъсват ме на рани цялата,
спират до болка дъха ми.

Мрачен е пътя към стаята
със стари и нови спомени,
но жива е още пепелта с жаравата,
много чувства за вложени.

Изоставен път :p
My heart is my strength...
...and my weakness

Неактивен Zatoichi

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3549
  • Пол: Мъж
  • Gloria victis!
Re: Една странна игра!
« Отговор #22 -: Октомври 06, 2006, 10:50:40 am »
Нейде далече във нашия свят
скрит под пелерина от прах,
извива се път,на който сенките спят,
от който буди се в душите ни страх.
Изоставен път пресича
изнурената земя,
а по него никой веч не тича,
защото забрава облива човешките сърца.
Пътят на Истината и познанието,
пътят към самите нас,
път забравен заради страданието,
път прокуйдащ невежия мраз...

Маргаритка и кактус
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: Една странна игра!
« Отговор #23 -: Октомври 07, 2006, 10:05:00 am »
Обичат се... а разлики те имат...
Тя нежна е... той пък е с бодливост...
Привличат се... вниманието взимат...
Тя смее се... у него е свенливост...
Бодлите му го пазят от сближаване...
И затворен е в крепост от смущение...
Тя лекичко и бързо приближава се...
Не спира пред погледа му с изумление...
Листенцата и' белички сияят...
Красотата му под бодли прозира...
Докосват се... не я ранява... знаят...
Че в разликите прилика все има!


 :arrow: Зимна свежест
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Една странна игра!
« Отговор #24 -: Октомври 07, 2006, 13:13:07 pm »
Преваля октомври,
мирише на зима,
със неиния бял аромат,
скоро ще доиде да ни прегърне
със своите преспи от сняг.
Света ще покрие във бели одежди,
коледни песни пак ще запее,
вятър студен по улуци ще свири...
иде зима. Преваля октомври.

 :arrow: Страната на сънищата  :p
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Една странна игра!
« Отговор #25 -: Октомври 08, 2006, 16:50:53 pm »
В сънищата искам да живея,
в техния магичен свят,
да не плача,а да се смея...
да превърна в Рай моя Ад...
В сънища и блянове неземни
да се чувствам най-щастлива,
да живея в дни вълшебни,
в една приказка красива...

 :arrow: Красотата на болката

Неактивен ProstoAz

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 756
  • Пол: Жена
  • Гняв обречен на провал...това ли си ми дал???
Re: Една странна игра!
« Отговор #26 -: Октомври 09, 2006, 03:25:22 am »
    Сама седя в тъмната си стая
    и тихо за неволите ридая
    а сърцето ми бие диво...
    боли,ала е толкова красиво!


 :arrow: Състарените ръце   
« Последна редакция: Юни 29, 2008, 17:33:44 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Една странна игра!
« Отговор #27 -: Октомври 11, 2006, 15:15:56 pm »
хехехе И на мен често се случва  :)

По косите и побелели познавам
тежко бреме години е носила,
очите и празни издават,
благослов под небето е просила.
Години наред се е скитала,
личи по туй уморено лице,
дано са намерили, каквото са търсили,
тия състарени преждевремнно ръце.

 :arrow: Любовна соната  :p
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен edin_zabraven_mig

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 167
  • Пол: Жена
  • Трябва да се хвърлиш,за да провериш имаш ли криле!
Re: Една странна игра!
« Отговор #28 -: Октомври 12, 2006, 20:48:51 pm »
На небето закована е луната,
а щурците танцуват и пеят.
Каква прекрасна любовна соната!
Дори и звездите се смеят.

Небето е спокойно и ясно,
всичко е толкова живо.
Какво представление прекрасно,
лъчезарно, нежно и красиво.

:arrow: Една шепа мечти

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: Една странна игра!
« Отговор #29 -: Октомври 12, 2006, 23:01:36 pm »
Събирам си целувките за тебе...
В ръце, треперещи от студ...
Затварям ги за много дълго време...
И моля се... да не ставаш вече друг...
Събирам си моментите щастливи...
В които само с тебе съм живяла...
И топля ги... те всякак са красиви...
Но стоплени са по във друга гама...
Събирам си аз спомените тленни...
Теб, мен... прегръдки и очи...
Събирам цели Нас в ръце студени...
Държа... една шепа мечти...


 :arrow: Няма лек за мене
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."