Само Блян ли си остава
добротата всеобща човешка,
напразно ли сърцето се надява,
делейки се на"царица",офицер" и "пешка"...?
Само Блян ли си остава
усмивката лъчиста,непокварена,
докога с омраза все ще се прощава
с душа от гняв запалена...?
Само блян ли си остава
в погледа щастливия блясък,
блян ли е алтруистичната проява,
нима ще тънем вечно в плаващ пясък...?
Блян ли е,или е реалност?
Невъзможна възможност - нима!?
Във въображение нека превърнем всяка печалност,
нека вярваме тогаз,във себе си и във света...
Счупена лира