Коя е таз върхушка,
която тук владее,
от която словото се люшка
и всеки тъжен,почва да се смее?
Поети криви и чудни поетеси
тук събират се,за да решат
и проблеми свои и интерси,
събират се,за да си простят...
Единствената във света върхушка,
която най-умее,
да ранава с думи,като с пушка,
но и хали бесни от сърцето да отвее.
Основата на обществото,
тънещо във черно настроение,
на поета пъстро е окото -
негов дълг е,да посява вдъхновение...
За живот...
Усмихни се!