Автор Тема: Една странна игра!  (Прочетена 36502 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Devil`s Bride

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2826
  • Пол: Жена
  • Търси ме в спомена за бившите крила...
Re: Една странна игра!
« Отговор #75 -: Ноември 02, 2006, 01:21:42 am »
Сенки по стената тъжно се движат,
зловещи стонове един след друг се нижат...
И скърца пода от стъпките плахи...
едва сега си припомни всички призрачни заплахи...

В къщата тъмна защо така пристъпи?
Не уважаваш ли това, що почива там?
Едва ли ще помогнат молбите ти скъпи...
наказанието приеми... дойде тук сам.

И писък в тишина издава,
че нещо в къщата зловеща става...
Сигурен ли си още, че призраци не съществуват?
И че само във въображението на хората танцуват?


:arrow: Изкушение

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Една странна игра!
« Отговор #76 -: Ноември 02, 2006, 01:35:10 am »
Ти си моето изкушение...
Как мога да ти устоя?
Търся в теб решение
и към любовта ти вървя.
Не знаеш как ме изкушаваш...
Така силно ме привличаш...
Само колко ме влудяваш...
Кажи ми,можеш ли да обичаш?

 :arrow: Пожълтелите страници

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Една странна игра!
« Отговор #77 -: Ноември 02, 2006, 03:31:17 am »
Върлувал е тука пожар
изпепелил е всичко до основи
изпил е спомените ни общи
а късно е да си направим нови.
От огъня са пожълтели даже
страниците ни предишни,
не се разчита вече любовта ни,
един за друг сме станали излишни.


 :arrow: Счупено огледало
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен Marchellka

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 170
  • Пол: Жена
  • A woman is meant to be loved,NOT to be understood!
Re: Една странна игра!
« Отговор #78 -: Ноември 02, 2006, 18:52:39 pm »
Искам да видя себе си днес...
Искам да знам как изглеждам...
Търся огледало с голям интерес,
но да намеря все не успявам...
Защо не ми позволяват за миг
да зърна себе си в стъклото студено?
Защо когато попадна на стъкълце чувам вик
сякаш е станало нещо извънредно...
Ето го,огледало голямо и здраво
и аз заставам пред него с копнеж,
да надзърна и да видя жената,
която винаги е будила интерес,но...
Поглеждам се и то се чупи...
Какво е станало с мен?
Нима живота промени ме?
Нима съм труп ледено-студен?
Нямам сянка,нито отражение...
Няма кръв в студеното ми тяло.
Добре,но щом искам да се видя
това не значи ли,че и то е оживяло?

 :arrow:Чисто желание
I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...

Неактивен Devil`s Bride

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2826
  • Пол: Жена
  • Търси ме в спомена за бившите крила...
Re: Една странна игра!
« Отговор #79 -: Ноември 05, 2006, 01:42:07 am »
Днес сме погълнати от хиляди грижи,
а животът пред нас бавно се ниже...
И забравили сме миговете, когато мечтаехме безспир,
сега просто угасваме със всеки нов кумир.

А децата май най-чисти са от всички нас,
онези деца, които не бързат да пораснат със всеки час,
онези, в чиито очи се потапяш и погубваш,
опиянен от честност, смелостта нечестен да си изгубваш.

И искаш и ти като тях да можеш да мечтаеш,
душата си да изчистиш от грешките да се покаеш...
Желания чисти в умът ти за миг да затанцуват,
а мечтите желанията ти да обрисуват.

Красиво звучи ти нали?
Тогава защо продължаваш да се криеш?
Чистите желания в себе си събуди
и очарованието на новия ден ще откриеш...


 :arrow: Тъжни сенки

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Една странна игра!
« Отговор #80 -: Ноември 05, 2006, 01:53:27 am »
В тъмното тъжни сенки танцуват...
Зловещо,страшно е без теб...
А устните ми бленуват
да разтопят сърцето ти от лед...

И сенките тъжат безмълвни,
падат,но пак ще продължат,
с жар раните запълни
и толкова сега болят...

И сама съм аз отново...
Със сенките черни...Сама...
Защо сърцето ми не беше от олово,
така нямаше да ме боли от любовта...?

 :arrow: Твоето предателство

Неактивен BLUE_ROSE

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3838
  • Пол: Жена
  • Щяло да вали ...
Re: Една странна игра!
« Отговор #81 -: Ноември 07, 2006, 16:48:28 pm »
Влюбвам се в дните ти... солено е дъното.
Целувам и пясъка ,и нежните длани.
Ти си предателят, ти ме погуби.
Аз съм солта, горящите рани.

Всичко е сринало, твоята буря...
Твоето предателство - черни очи.
Аз съм те нямала. Какво съм изгубила!?
Аз съм обичала... ти просто не си.

Залез от кръв

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Една странна игра!
« Отговор #82 -: Ноември 07, 2006, 23:07:33 pm »
Залязва слънцето с пурпурни лъчи.
Кървав залез е и в моето черно сърце...
Ала от настъпващата нощ така боли...
Не позволявай кръвта да изтече...
И залязва и животът ми за миг...
Болката достига своя връх...
Посвещавам на теб последния си стих...
Любов моя,отнеси сетния ми дъх...
И когато мен ме няма вече
ти залеза ще гледаш сам...
Но знай,макар и далече,
аз отново ще бъда там...

 :arrow: Острите нокти на самотата

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Една странна игра!
« Отговор #83 -: Ноември 08, 2006, 21:16:34 pm »
Със самотата често си говорим
и заедно сме всяка нощ
аз я мразя до болка,
тя в сърцето ми забива нож
Със самотата винаги сме двете
и взаимно се кълнем,
аз я псувам дано е проклета,
тя остри нокти забива във мен.


 :arrow: Студено слънце
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен nejno_angel4e

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2727
  • Пол: Жена
  • l'amour de l'art
Re: Една странна игра!
« Отговор #84 -: Ноември 09, 2006, 19:21:30 pm »
Студено слънце май няма
винаги огнено си блести
дори когато разделени сме двама
пак ме галят неговите топли лъчи..


огнен кръг  [lol]
My heart is my strength...
...and my weakness

Неактивен Devil`s Bride

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2826
  • Пол: Жена
  • Търси ме в спомена за бившите крила...
Re: Една странна игра!
« Отговор #85 -: Ноември 10, 2006, 01:00:43 am »
В забрава сенките танцуват...
в тишината на нощта пируват
около огън накладен,
с вкуса на кръвта напоен...

Своя богиня, закрилница.. бледа жена наричат,
всичко живо в краката й обричат...
и огнен кръг пред нея блести,
пламъците извайват чужди съдби...

А тя сред кръга затанцува сама,
погълната, извикана от гласа на жарта...
Тялото си под звуците варварски извива
и сякаш с огъня в едно се слива...


 :arrow: Пълнолуние

Неактивен nejno_angel4e

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2727
  • Пол: Жена
  • l'amour de l'art
Re: Една странна игра!
« Отговор #86 -: Ноември 10, 2006, 01:57:44 am »
Пълнолуние..
и небето обвито е в черни облаци,
а над къщите - гъста мъгла,
луната неясна се крие зад небесни ивици
и сякаш крие мъничко тъга..
Пълнолуние..
пусти и глухи са улиците,
няма нито една отворена врата,
само стъпките отекват безмълвни,
а и късно е за прелитащи ята..
Пълнолуние..
и величествено разтваря се царството,
заслепена от ярка светлина,
стоя неподвижна, и наслаждавам се на изяществото,
на тази пълнолунно бяла красота...
Пълнолуние..
пълнолуние е и в моята душа,
жадуваш за моето внимание,
ще го имаш, но когато реша,
ще ме молиш от желание...
Обичам пълнолунието в нощта..


 :arrow: ярка светлина
« Последна редакция: Ноември 10, 2006, 02:06:08 am от nejno_angel4e »
My heart is my strength...
...and my weakness

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Една странна игра!
« Отговор #87 -: Ноември 10, 2006, 07:51:51 am »
Тунела, края...светлина.
До тука свършва всичко и умира,
там дето почва светлината ярка,
пак там кръвта ми почва да изтива.


 :arrow: чернобяло
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен Devil`s Bride

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2826
  • Пол: Жена
  • Търси ме в спомена за бившите крила...
Re: Една странна игра!
« Отговор #88 -: Ноември 11, 2006, 18:14:00 pm »
Разглеждам пак снимките черно-бели,
с времето отдавна остарели,
но спомените са още живи в мен...
и заиграват в черно-бял сатен.

Ето ме там... мъничко дете,
раните покрили бледи колене
и усмивката грейнала от сърце,
кокичета държа в ръце.

Толкова отдавна ли бе,
че сега не съм и наполовина толкова щастлива...
Искам пак да съм дете...
далече от реалността безкрайно сива.


 :arrow: Нов живот

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Една странна игра!
« Отговор #89 -: Ноември 11, 2006, 18:43:03 pm »
Нов живот от днес ще заживея,
нов живот без болка и тъга...
Не ще плача,а ще се смея.
В този живот не ми трябва любовта.

Защото ако любов в него има
все някога отново ще страдам...
Искам да остана със самотата любима.
И без друго винаги сама оставам...

Но ако не зная какво е любовта
няма от самотата да ме боли,
няма да науча какво е тъга...
Няма да чернеят светлите дни.

 :arrow: Уханието на любовта