Една странна игра!

[edin_zabraven_mig]

Не можеш да отбегнеш
нещото, наречено съдба.
По-добре е да прогледнеш,
защото си във нейната ръка,
която линии чертае -
нашият житейски път,
дорде накрая не извае
един прецизен кръг,
в който ние се въртим
и той върти се с нас,
докато накрая не заспим
във сетния, последен час.

Спрял часовник

[SkitnicaVmoretO]

Стрелките са спрели и врмето умира
щом ти си тръгна то не иска да тече
защо ми е... да съм щастлива,
щом се стрелките са спрели...
откакто ти си замина.

  Без прозорец

[edin_zabraven_mig]

Без прозорец, без врата
зазидана съм във затвор.
Аз потъвам в тъмнина,
няма ни един отвор,
от дето слънцето да влезе,
да погали моето лице,
а после щом залезе,
луната да ме отвлече.

Пепел от рози

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Пепел от рози сипя на пътя прашен...
И раните си с розова пепел лекувам...
В живота сив и толкова старшен
аз копнея твоите устни да целувам...

Запълвам и празнината в сърцето
с тази пепел от рози изгорели...
И вдигам поглед към небето...
Сърцето бодил от розата уцели...

И ето,капка кръв от него се стича...
Алена,червена като розата онази,
ала дори сега то неспира да те обича...
Всички спомени в себе си още пази...

  Шепотът на нощта

[SkitnicaVmoretO]

Мълчи ли вятъра ? -мълчи.
Мълчи ли птицата ? - мълчи.
Мълчи вечерницата даже,
дори луната дето спи.
Мълчат ли клоните ? - мълчат.
Мълчи небето, да мълчи.
Мълчат и сенките пустинни,
мълчат животните дори.
Тихо е, като във гроб.
Навред е празна самота.
И само тя говори тихичко насън,
такъв е шепота на нощта.

  Онемели думи

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Онемели са моите думи...
Крещя,ала никой не ме чува...
Може ли да има нещо по между ни?
Защо сърцето ти на глухо се преструва?

Онемели са моите викове...
Викам,но сякаш без глас...
Нима не чуваш-сърцето ми ще спре...
И с него умирам бавно аз...

И навярно празни слова изричам..
Душата ми кърви наранена...
А ти не виждаш колко те обичам...
И от болката голяма съм сломена...

  Краят на всичко

[SkitnicaVmoretO]

Смъртта си е смърт...
С нея всичко свършва...
Пръст при пръстта...
Дали ада...
Дали рая...
Не е важно...
и двете съдържат във себе си края.

  Тъжен следобед

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Тъжен следобед настана...
Слънцето свети с пурпурни лъчи...
Защо до мене те няма?
Колко жестоко ме боли...
Но тези лъчи светлина
до мене не стигат...
Боли от таз самота...
И чувствата ми умират...
Следобедът е така тъжен...
А аз съм клета и сама...
Сякаш падам от мост въжен
и завлича ме буйната река...

  Последната надежда

[SkitnicaVmoretO]

И тя ще умре...
затваря очи,
какво като умира последна
време е...
няма вече надежда...
не я брой...
изстива...
и става любовта ни безнадеждна.

  С дъх на рози

[Marchellka]

Времето тече и отминава,
лятото отново е със нас...
Топли дни,разходки-
неусетно деня отлетява,
и ето вечерта изпълнена с приятен хлад...
Вървя по пътя прашен,
замислена за хиляди неща.
Бъдещето ми изгрежда като кошмар страшен,
защото за пореден път се озовавам сама.
И тогава,с дъх на рози,
приближи красивото момче,
което ми върна живота
и покори мойто сърце.

 :arrow:Близка далечност

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Толкова си близо...
А всъщност далече...
Беше до мен...
Ала няма те вече...
Близка далечност-
далечна близост...
Самотата-вечност...
любовта-низост...

  След смъртта

[Marchellka]

Живееш без да оценяваш дните,
които се търкулват неусетно покрай теб...
Умираш,край и всичко свърши,
за другите си вече само лед...
А какво има там,след смъртта?
Какво те чака на тунела в края?
Вярно ли е, че виждаш бяла светлина?
Или това просто лъжа е?
Мълчиш...Но,вярно,ти си мъртъв...
Колко жалко,че те няма тук при мен...
Дано когато дойде и мойто време
да се видим за по кафе някой ден.
След смъртта...Никой не знае какво следва...
Всичко изречено е просто лъжа...
Само който е там може да каже,
но...май няма как да стане това?!

 :arrow:Преди живота

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Какво има преди живота?
Нещо грозно?...Или може би красиво?
Дали съм била радостна или сирота?
Сърцето тъжно ли е било или щастливо?
Дали е имало щастие и радост?
Или само мъка и тъга?
Дали имало е любовна сладост?
Или само фалш и суета...?

  Надгробна плоча

[Marchellka]

Черен мрамор,малка снимка
на младо,хубаво момче,
сега заровено в земята,
сега на гости на небесата...
Надгробната плоча е тъмна,
противоположно на бялата му душа,
която бе толкоз ведра и будна,
а сега...за него свърши света...
Последно сбогом приятелю,
заспиваи своя сладък сън.
И знай,че винаги ше те помня
и край твоята плоча ще търся и моя покой!

 :arrow:скучна реалност

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Реалността скучна мразя.
Нека живеем в мечти...
Нека летя,вмесо да лазя...
Нека да се радвам,вместо да боли...
Една реалност-скучна сива,
реалността носи само нещастие,
а аз искам да бъда щастлива,
копнея за мъничка щастие...

  Призрачната къща