Автор Тема: Една странна игра!  (Прочетена 36483 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен edin_zabraven_mig

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 167
  • Пол: Жена
  • Трябва да се хвърлиш,за да провериш имаш ли криле!
Re: Една странна игра!
« Отговор #60 -: Октомври 30, 2006, 00:12:51 am »
Не можеш да отбегнеш
нещото, наречено съдба.
По-добре е да прогледнеш,
защото си във нейната ръка,
която линии чертае -
нашият житейски път,
дорде накрая не извае
един прецизен кръг,
в който ние се въртим
и той върти се с нас,
докато накрая не заспим
във сетния, последен час.


:arrow:Спрял часовник

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Една странна игра!
« Отговор #61 -: Октомври 30, 2006, 13:02:42 pm »
Стрелките са спрели и врмето умира
щом ти си тръгна то не иска да тече
защо ми е... да съм щастлива,
щом се стрелките са спрели...
откакто ти си замина.

 :arrow: Без прозорец
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен edin_zabraven_mig

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 167
  • Пол: Жена
  • Трябва да се хвърлиш,за да провериш имаш ли криле!
Re: Една странна игра!
« Отговор #62 -: Октомври 30, 2006, 14:02:24 pm »
Без прозорец, без врата
зазидана съм във затвор.
Аз потъвам в тъмнина,
няма ни един отвор,
от дето слънцето да влезе,
да погали моето лице,
а после щом залезе,
луната да ме отвлече.


:arrow: Пепел от рози

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Една странна игра!
« Отговор #63 -: Октомври 30, 2006, 17:27:42 pm »
Пепел от рози сипя на пътя прашен...
И раните си с розова пепел лекувам...
В живота сив и толкова старшен
аз копнея твоите устни да целувам...

Запълвам и празнината в сърцето
с тази пепел от рози изгорели...
И вдигам поглед към небето...
Сърцето бодил от розата уцели...

И ето,капка кръв от него се стича...
Алена,червена като розата онази,
ала дори сега то неспира да те обича...
Всички спомени в себе си още пази...


 :arrow: Шепотът на нощта

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Една странна игра!
« Отговор #64 -: Октомври 30, 2006, 23:07:39 pm »
Мълчи ли вятъра ? -мълчи.
Мълчи ли птицата ? - мълчи.
Мълчи вечерницата даже,
дори луната дето спи.
Мълчат ли клоните ? - мълчат.
Мълчи небето, да мълчи.
Мълчат и сенките пустинни,
мълчат животните дори.
Тихо е, като във гроб.
Навред е празна самота.
И само тя говори тихичко насън,
такъв е шепота на нощта.

 :arrow: Онемели думи
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Една странна игра!
« Отговор #65 -: Октомври 30, 2006, 23:24:42 pm »
Онемели са моите думи...
Крещя,ала никой не ме чува...
Може ли да има нещо по между ни?
Защо сърцето ти на глухо се преструва?

Онемели са моите викове...
Викам,но сякаш без глас...
Нима не чуваш-сърцето ми ще спре...
И с него умирам бавно аз...

И навярно празни слова изричам..
Душата ми кърви наранена...
А ти не виждаш колко те обичам...
И от болката голяма съм сломена...

 :arrow: Краят на всичко

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Една странна игра!
« Отговор #66 -: Ноември 01, 2006, 00:33:11 am »
Смъртта си е смърт...
С нея всичко свършва...
Пръст при пръстта...
Дали ада...
Дали рая...
Не е важно...
и двете съдържат във себе си края.

 :arrow: Тъжен следобед
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Една странна игра!
« Отговор #67 -: Ноември 01, 2006, 01:14:19 am »
Тъжен следобед настана...
Слънцето свети с пурпурни лъчи...
Защо до мене те няма?
Колко жестоко ме боли...
Но тези лъчи светлина
до мене не стигат...
Боли от таз самота...
И чувствата ми умират...
Следобедът е така тъжен...
А аз съм клета и сама...
Сякаш падам от мост въжен
и завлича ме буйната река...

 :arrow: Последната надежда

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Една странна игра!
« Отговор #68 -: Ноември 01, 2006, 22:27:31 pm »
И тя ще умре...
затваря очи,
какво като умира последна
време е...
няма вече надежда...
не я брой...
изстива...
и става любовта ни безнадеждна.


  :arrow: С дъх на рози
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен Marchellka

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 170
  • Пол: Жена
  • A woman is meant to be loved,NOT to be understood!
Re: Една странна игра!
« Отговор #69 -: Ноември 01, 2006, 22:59:24 pm »
Времето тече и отминава,
лятото отново е със нас...
Топли дни,разходки-
неусетно деня отлетява,
и ето вечерта изпълнена с приятен хлад...
Вървя по пътя прашен,
замислена за хиляди неща.
Бъдещето ми изгрежда като кошмар страшен,
защото за пореден път се озовавам сама.
И тогава,с дъх на рози,
приближи красивото момче,
което ми върна живота
и покори мойто сърце.

 :arrow:Близка далечност
I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Една странна игра!
« Отговор #70 -: Ноември 01, 2006, 23:11:09 pm »
Толкова си близо...
А всъщност далече...
Беше до мен...
Ала няма те вече...
Близка далечност-
далечна близост...
Самотата-вечност...
любовта-низост...

 :arrow: След смъртта

Неактивен Marchellka

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 170
  • Пол: Жена
  • A woman is meant to be loved,NOT to be understood!
Re: Една странна игра!
« Отговор #71 -: Ноември 01, 2006, 23:27:46 pm »
Живееш без да оценяваш дните,
които се търкулват неусетно покрай теб...
Умираш,край и всичко свърши,
за другите си вече само лед...
А какво има там,след смъртта?
Какво те чака на тунела в края?
Вярно ли е, че виждаш бяла светлина?
Или това просто лъжа е?
Мълчиш...Но,вярно,ти си мъртъв...
Колко жалко,че те няма тук при мен...
Дано когато дойде и мойто време
да се видим за по кафе някой ден.
След смъртта...Никой не знае какво следва...
Всичко изречено е просто лъжа...
Само който е там може да каже,
но...май няма как да стане това?!

 :arrow:Преди живота
I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Една странна игра!
« Отговор #72 -: Ноември 01, 2006, 23:34:32 pm »
Какво има преди живота?
Нещо грозно?...Или може би красиво?
Дали съм била радостна или сирота?
Сърцето тъжно ли е било или щастливо?
Дали е имало щастие и радост?
Или само мъка и тъга?
Дали имало е любовна сладост?
Или само фалш и суета...?

 :arrow: Надгробна плоча

Неактивен Marchellka

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 170
  • Пол: Жена
  • A woman is meant to be loved,NOT to be understood!
Re: Една странна игра!
« Отговор #73 -: Ноември 01, 2006, 23:46:02 pm »
Черен мрамор,малка снимка
на младо,хубаво момче,
сега заровено в земята,
сега на гости на небесата...
Надгробната плоча е тъмна,
противоположно на бялата му душа,
която бе толкоз ведра и будна,
а сега...за него свърши света...
Последно сбогом приятелю,
заспиваи своя сладък сън.
И знай,че винаги ше те помня
и край твоята плоча ще търся и моя покой!

 :arrow:скучна реалност
I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Една странна игра!
« Отговор #74 -: Ноември 01, 2006, 23:52:00 pm »
Реалността скучна мразя.
Нека живеем в мечти...
Нека летя,вмесо да лазя...
Нека да се радвам,вместо да боли...
Една реалност-скучна сива,
реалността носи само нещастие,
а аз искам да бъда щастлива,
копнея за мъничка щастие...

 :arrow: Призрачната къща