Принцът малък,от прозореца погледна
розата цъфтяща в тишина,
тъжно се усмихна и,въздъхвайки приседна,
мислейки за чудната й светлина.
Живееше той във своя вятърен дворец,
живееше и с неясния копнеж,
че тоз един едничък за душата му живец,
ще остане в тъмнината вечна свещ.
Самотен бе,но разбираше чудесно,
че винаги ще гледа розичката от далеч.
Да излезе и да я откъсне,ще е лесно,
но нивга същото ще бъде веч.
Утопия
