Една странна игра!

[{dulgokoska}]

А той топи се, Топлина...
Почакай малко, имай милост...
Че кварталните деца...
С радост все при него идват...
А той топи се, Слънчо, спри...
Недей лъчите си развръзва...
Подръж ги още малко ти...
Че той от тях в сълзи замръзва...
И в локва се превръща тихо...
С минала блескавина...
Поспрете, нека отпочине...
Човек от сняг е, но с душа...

  Точка на пречупване

[Zatoichi]

Когато левчето си изтърве
стареца с ръце треперещи
и да го вдигне той се наведе
и звъннат прешлените пеещи,
тогава - точка на пречупване,
нейде по средата -
претъркулване и...лупване,
болки в кръста и главата. 

  Салтомортале

[{dulgokoska}]

Хоп, Маймунке... скок-подскок...
В ритъм на един живот...
Дето еволюцията е факт...
От глупак, та до простак...
От подскачане по ноти чужди...
До салта, на друг му нужни...
Ей така е в тоз живот...
Салтомортале... и пак скок-подскок...

  Каравана

[Zatoichi]

Като каравана по рътове високи
животът ни във трудности се движи,
мечта са шосетата с асфалт широки,
но реални са безбройните ни грижи.
Като каравана - тромава и бавна,
обгръща ни ужасната забрава,
а копнежите в черупка славна
загасват в караваната-държава...


  Пантеон на сълзите

[{dulgokoska}]

Гробница у мене днес се шири...
Пеят в нея нямо-черни лири...
Мокро е, а сухост се разнася...
Почиващите тук са друга класа...
Не любими някакви лица...
Нито пък омразни чужди думи...
Не ранени, изгнили веч сърца...
Те не са и личностни натури...
Погребаните в зданието също...
Са моите сълзи от цял живот...
Пантеон един... религия... изкуство...
Гробница... безверие... любов...

  Безсилие

[Zatoichi]

Когато паднеш ти по стъпалата,
когато блъснеш се в гранитните стени
и до кръв ужилиш си душата,
тогава,напук на всичко лекичко усмихни.
Когато потънеш в мрак катранен
и думичка една - безсилие
в ума ти с нишките на болка загнезди,
тогава изправи се,положи усилие
и мрака лепкав със свещица прокълни!

  Снежинка в пъкъла

[{dulgokoska}]

Искрица във лавината си ти...
Толкова си топъл и различен...
Масата се пробва да души...
Твойта топлина и огън силен...
Но не може... Как ли да успее...
Когато ти си моето "Безценно"...
Няма начин... нека да посмее...
И ще изкупва с кръв това действие нередно...
А ти искрица си в една лавина...
Противоположното на мене... друго аз съм...
Една снежинка в пъкъла - градина...
Където днес подготвям наш'то царство...

  Край мен поспри

[Zatoichi]

Край мен поспри сърничке от гората,
недей да бягаш плахо,не съм аз твоя враг,
нека да отпусна до теб нозете си в тревата,
нека заедно да забравим своя бяг.
Разкажи ми сърничке плаха,разкажи
за живота във красивия,потаен лес,
ухание от луляци и плодове ми поднеси,
искам да всичките "окови" да забравя днес.
Спокойно е в дома ти горски,тих...нали,
не достига там ръката на страданието
ех,защо на мене някой дух не подари
твоето безгрижие,процъфтяващо сред шума и мечти...

  Корона от облаци

[{dulgokoska}]

Ти направи ме Царица на живота...
Който от години водиш сам...
Ти подаде ми жезъл от дълбока...
Обич, що изпълва те със свян...
Ти наметна ме със снежна пелерина...
По която си закичил диаманти...
И те блестят пролет, есен, зима...
И разцъфват всяко наше лято...
Ти подсказа ми... Къде да си намеря...
Обувки от криле на феникс ален...
И закичи във косите ми рефрена...
Що се лей от еднорога непечален...
Ти направи ме Своята кралица...
Поднесе ми и пръстен синева...
На шията положи огърлица...
И корона от облаци на моята глава...

  Дъждовна депресия

[SkitnicaVmoretO]

Вали...
вали навън, а се стича по мене
и съм мокра
и ми горчи
това скапано дъждовно време.

  Коледата невъзможна 

[Dideto]

Коледата без теб е някак невъзможна..
Немислимо е да празнувам сама..
Да отворя шампанско?!
Но с кой наздравица да вдигна?
Да приготвя вечеря?
Но с кой ще си бъбря.. Не! Някак не мога..
Да стоя сам-сама цяла вечер..
Невъзможно е това да се случи..
По-добре да заспя.. да не мисля..
Празник без теб не може да се получи..

  Невинна до доказване на противното

[{dulgokoska}]

Коя съм ме питаш...
- Онази, Невинната...
Която уби те със първия сняг...
Защо точно тебе...
Щом почваше зимата...
- Не зная... Просто така си избрах...

Сега ще попиташ...
Какво съм си мислила...
- Може би малко сладост от мъст...
Как и кога...
Теб съм притиснала...
- Тогава, когато посочи ме с пръст...

Коя съм ме питаш...
- Онази, Невинната...
Която възкреси тебе с белия сняг...
Защо, как, кога...
Не доказвай, не питай...
За да не ми се налага да те убивам аз пак!

С кожа на хищник

[phibi]

Поглеждаш ме и с този поглед казваш:
„Аз знам каква си, знам те, виждам”.
И промъкваш се увлечен да доказваш,
че си безстрашен. Другите завиждат
на твоя устрем, глупост непонятна.
И май наистина не вярваш, че съм „тази”,
каквато ме описват, „неприятна”.
Но лъжеш се. Не съм кристална ваза...
Така наперен, идваш с бодра крачка,
не виждаш ноктите, с които те прегръщам.
Поредната безкрайно лесна плячка...
И с кожата на хищник утре ще се връщам.
Поредното палто, килим във коридора...
Не са ми нужни, много притежавам.
Да, забавлявам се, играя на Пандора...
Но не се ли уморихте да ви побеждавам?

  Падение

[AkashA]

Днес най-лесно лъжем себе си.
Край себе си и другите.
Забързани, замислени
потъваме в заблудите
на собствените си "мечти".
Вечер в мрака - тежи ни.
Нещо ни мъчи - незнаем какво.
Или знаем , но го отричаме -
себични сме
научихме се лесно да мразим и да обичаме.
Забравихме себе си.
Забравихме света.
Потънали в илюзии
тънем в нищета .
На душите си загубени
подаряваме изсъхнали цвета.
Падение - сърцата ни са празни
живота обезсмислен,
и лъжем се че още сме деца...
светлината в гроба

[Zatoichi]

Вървях самотен сред гора -
тъмна,тиха,ледена като чудовище
и стъпвах леко по заровени тела,
спящи кротко в градско гробище.
Изведнъж от нечий гроб
запламтяха демонски очи
и ме стегна в пристъп белия дроп
и свят ми се зави.
Но смелост проявих
и с любопитство неприсъщо
до светлината в гроба аз се приближих...
и завладя ме присъствие могъщо...
Приседнали карай гроба,
изпълнени с живот,
две светулки в късна доба
играеха белот! 

Съжалявам ако се е получило несериозно 

  Огледалце,огледалце на стената...