Автор Тема: Една странна игра!  (Прочетена 36484 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Wildest Gaiety

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 171
  • Пол: Жена
  • Аз се движа бавно, но никога назад!
Re: Една странна игра!
« Отговор #105 -: Ноември 15, 2006, 18:05:41 pm »
Потопена във битието,
не мога да вдигна глава от проблеми...
Иска ми се да поеме дъх,
да дам малко свобода на сърцето...
Да осъществя копнежите големи,
да изпитам пак любовен полъх
върху изморената си плът...
Ала всичките неволи ме застигат,
щом осмеля се да мечтая.
Разпъват ме на кръст
и безпаричието, и безработицата на живота нерат.
На глада ям побоя...
на побоя домашен оправдания слагам...
с копнежи безнадежни
за безметежни дни се церя.

 :arrow:Ролята на любовта в живота
-

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Една странна игра!
« Отговор #106 -: Ноември 15, 2006, 22:25:33 pm »
Любовта казват
е
солта...
на живота.
Любовта...
без която не можем,
оная сладката, красива болка,
от която казват се умира,
на живота е солта...
или калта...
въпрос на лично мнение

 :arrow: без изход
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен Zatoichi

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3549
  • Пол: Мъж
  • Gloria victis!
Re: Една странна игра!
« Отговор #107 -: Ноември 15, 2006, 22:41:53 pm »
"Без изход" - лъжлива фраза,
измислица на някой заблуден,
нима животът на вази не показа,
че след всяка тъмна нощ изгрява ясен ден!
Пътеки светли винаги ще има,
винаги ще има шанс,
а когато тъмнината е необозрима,
потърси между душата и света баланс!

 :arrow: Какво съм аз?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Една странна игра!
« Отговор #108 -: Ноември 16, 2006, 07:18:49 am »
Какво съм аз
бряг за пясъка...
или пясък по брега,
хвърлен в очите...
или съм само измислица,
на твоите нощи
когато си сам...
искам да съм огъня
във сърцето ти,
но навярно съм останала
само пепел...

 :arrow: Неизказано
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен Wildest Gaiety

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 171
  • Пол: Жена
  • Аз се движа бавно, но никога назад!
Re: Една странна игра!
« Отговор #109 -: Ноември 16, 2006, 10:59:47 am »
Затварям вратата пред лицетото ти...
Не ме интересува какво ще кажеш!
Навярно пак лъжи...

Поглеждам през шпионката,
а ти още си там...
Защо стоиш?

Не искам да знам!!!
Пак сърцето ми ще объркаш,
по-добре стой навън...

Тръгваше си толкова пъти без да ме оставиш
какво чувствам да кажа...
И сега идваш своите чувства пред мен да изливаш...
Но аз няма да те оставя!


 :arrow:неразбирателство
-

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Една странна игра!
« Отговор #110 -: Ноември 17, 2006, 00:04:54 am »
Не ме разбираш,защо ли,
когато крещя,когато шепна...?
Не чуваш ли,сърцето ми говори,
когато измръзнала от студа трепна?

Не ме разбираш,защо ли?
Нима не говорим за едно?
Не чуваш ли душата да се моли?
Твърдиш,че знаеш...Но какво?

Не,не ме разбираш...
Истински не ме познаваш...
Но,знай,душата ми раздираш
и отново ме предаваш...

 :arrow: Мълчание

Неактивен Wildest Gaiety

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 171
  • Пол: Жена
  • Аз се движа бавно, но никога назад!
Re: Една странна игра!
« Отговор #111 -: Ноември 17, 2006, 11:34:39 am »
Аз исках да ти кажа, че ще те чакам...
Исках да ти кажа, че мога да те обичам...
Но ти не се обади,
ти просто замина!

Поредна нощ се чудя
ще се обадиш ли да кажеш Сбогом,
поредна нощ в съня си се будя
и виждам, че аз съм само там.

Аз исках да ти кажа, че ще те чакам,
исках да ти кажа, че мога да те обичам...
И не исках думите в замяна да ми връщаш! -
А само да ми кажеш, че си тръгваш!


 :arrow:позор
-

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Една странна игра!
« Отговор #112 -: Ноември 17, 2006, 23:07:51 pm »
Не е срамно
да имаш отговор
на покана,
но ако не е моята...
тогава ставаш петно
върху дланта ми
и
ще те измия...
ще те пратя в канала
но не е позорно да имаш отговор
на покана...

 :arrow: закъснение
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Една странна игра!
« Отговор #113 -: Ноември 18, 2006, 01:06:25 am »
Закъсня...
Вече късно е твърде...
Времето назад
не ще се върне...
Рая превърна се в Ад...

Закъсня...
Не дойде,когато те чаках.
Тогава не поиска любовта.
Не видя сълзите,които изплаках.
Твърде късно е да ме търсиш сега.

Закъсня...
Времето тече безспир...
Минават хиляди нощи и дни...
Обичах те,ти бе моят кумир...
Но сега късно е вече,уви...

 :arrow: Пиршество

Неактивен Devil`s Bride

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2826
  • Пол: Жена
  • Търси ме в спомена за бившите крила...
Re: Една странна игра!
« Отговор #114 -: Ноември 18, 2006, 17:06:25 pm »
Късна вечер, пълна със тъга...
а викове далечни оттекват - тъжна веселба,
Две души се свързват... обречени от чужди,
забравили завинаги своите житейски нужди...

Празнуват дяволи и демони черни,
служители на бездната верни...
че две души при тях долитат, прегрешили...
заедно отвъд живота - това решили....

Празнуват богословите пресвети,
в дъното на душите си проклети,
че родителската обич с проповеди победили...
и с християнските си думи мъката надвили...

Празнуват и душите на влюбените двамата,
в прегръдката потънали в забрава...
Защото смъртта надвили...
и в бели гълъби се преродили...


 :arrow: Прошка

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Една странна игра!
« Отговор #115 -: Ноември 18, 2006, 17:25:07 pm »
За прошка днес ме молиш.
Мислиш,че мога да простя.
Спри за мен да се бориш,
любовта надалеч отлетя.

Молиш ме паднал на колене:
"Моля те,любима,прости!"
Но не ще простя.Вече не!
Не мога,твърде силно боли...

Прощавах ти хиляди пъти.
Да грешиш навик ти стана.
Не можех да живея без дъха ти,
но сега не ще простя грешката голяма.

 :arrow: Мистично

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Една странна игра!
« Отговор #116 -: Ноември 21, 2006, 08:15:20 am »
Не е странно
но и аз не мога да
го обясня
и двамата сме тук
ала защо ?!
събира ли ни нещо
може би съдба ?!
И как щом и двамата
обичаме случайността.
Не е странно
когато тебе винаги кълна
когато мразиш всичко мое
да бъдем тук...
но може би е малко иронично
какво ли ни събра...
любовта е може би
е безкрайното мистично.

 :arrow: Тъмнината
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен Афродита

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1773
  • Пол: Жена
  • ... само дъното ... знае ... кои сме ...
Re: Една странна игра!
« Отговор #117 -: Ноември 21, 2006, 16:25:30 pm »
Погледни навън не светят лампи ...
дори луната обгърната е в тъмен мрак ...
улиците пусти са ... кънтят само глухи крачки ...
Работник тича след дирите на изпуснатия влак ...

Изведнъж леко се развиделява ...
но само сенки лазят по тъмното небе ...
Облаците на криеница тихо си играят ...
ридае някъде в студа изоставено дете ...

 :arrow: болка


Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: Една странна игра!
« Отговор #118 -: Ноември 21, 2006, 18:31:14 pm »
Виждам Те... а истински те няма...
Или май че бе обратното... не знам...
Загубих се... любена, презряна...
Какво стана... споменът е ням...
Искам Те... а истински те мразя...
Така ли е... не мога да твърдя...
Отблъсна ме... а аз те още пазя...
Ръцете ми повтарят ти "Държа!..."
Сърцето ми... е смачкана кутия...
Хартиена... с железнички ъгли...
Които са потрошени от скритост...
Жалко е.. мълча, а ми се крещи...
Какво очаквам... БОЛКА... нищо друго...
Какво очакваш... БОЛКА... просто срам...
В мен и в теб разстиля се надлъжно...
Дали най-лесно е във БОЛКА да си сам...


 :arrow: Лицемерие
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Една странна игра!
« Отговор #119 -: Ноември 21, 2006, 19:25:25 pm »
Не ме гледай с тия очи
пропити с болка
ужасно днес си закъснял
аз вече зная и от други го научих,
че мене лесно си предал.
Недей се моли със фалшиви сълзи,
не искай прошка с ангелско лице
свали си маската... днес не е нужно
аз вече знам...
предали са ме твоите ръце.

 :arrow: Синьо
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост