Всяка вечер гледам през
моето малко прозорче към света.
Гледам луната , която ме заслепява
с нежната си светлина .
Гледам как се отличава на фона на
обляното в синьо почти черно небе.
А тази нежна песен звучи в главата ми .
Всеки тон издаден от пианото отброява
Ударите на моето сърце, сякаш улавя
трепетите му . Седя на прозорчето и
вятърът пронизва тялото ми със студеното
си острие . Търся те с поглед из необятното
синьо черно небе сякаш си звезда ,но не те намирам.
Вече знам къде да те открия .
В главата ми . Ти пееш тази нежна песен .
В сърцето , което караш да тупти.
Във вятъра , който ме пронизва .
В луната ,която ме заслепява .
Ти си пианото ,което ме кара да потръпвам.
Ти си този прекрасен момент !
