Продължавай
да хвърляш камъни!
Изворите догоре задръсти.
Избоди очите на птиците.
Право в сърцето ми
кинжал ръждясващ вклини.
Не се обръщай,
кръвта ми нека да изтича!
Цъфналите дървета
с дъх леден ослани.
И онази- старата вишна,
отново с камък,
както някога удари
и клоните и начупи.
Смей се!
Искам смехът ти
да се плиска
над пожълтелите,
изтерзани треви.
Никога не съм ти била
толкова близка,
както сега,
когато умирам...
Почти.