Аз погубих всичко между нас
и тъжна съм в този час!
До мен бе и в радост и в тъга,
а аз мъчех те с лъжа след лъжа...
Обичаше ме безумно,
а на мен ми бе безразлично
дали ще съм до теб
и пронизах те в сърцето като с лед...
Не знам дали ще ми простиш
и дали отново до мен ще вървиш.
Дори аз не мога да си простя
и всичко с един замах да залича...
Да залича всички лъжи,
за които сърцето ми тъжи...
Аз бях негодница
и сега съм една нещастница....
Обвиних те,без да си виновен...
Ти бе тъй нежен,откровен...
А,аз....
Раних те дори без глас....
Без глас обиждах те
и като непознат подминавах те!
До днес,когато разбрах,
че сляпа някога бях...
Прости ми за лъжите!
Прости ми за бедите!
Прости,че те болеше!
Прости,че сам по улиците ти вървеше!/b]