Голи клони...
Сред тях закачена луна.
Опушено сиви воали .
Мъгливите облаци -
одежди на нежна жена,
ветровете
развяват на парцали.
Красивото тяло
на горда кралица
млечно бяло сияе
в ефирната светлина.
Ръцете и - криле са
на нощна улулица,
сърцето и - потир,
от който се стича тъга.
Коленича смутена.
Имам много въпроси.
Искам нещо несвързано,
в транс да шептя.
Тя моето име
в кръвта си,
жарката, носи.
Тя е моето утре,
а къде съм сега?
