Вяра...
Повече няма да ме нараняваш!
Северните ветрове
ще закалят душата ми.
От нея хвърчило
на погубените спомени
ще направя
и в нищото ще го запратя.
Надежда...
Повече няма да ме нараняваш!
Колко струват
неверните приятели?
Събличам сърцето си.
То е смешно голо
в огледало криво.
От овчедушие винаги се пати.
Любов...
Повече няма да ме нараняваш!
Разкъсвам белите рози
на невинните си пориви.
От кръвта на прерязаните вени
превръщат се в червени.
Проза, илюзии, проза...
После...залези морави.
Мъдрост...
Повече няма да се наранявам!
Цял живот помъдрявам.
И цял живот не се научих
да бъда айсберг за другите
и слънце за самата себе си.
Обратното не е частен случай.
И въпреки това,
залагам отново на заблудите.
Изкълвете ме птици на Съдбата!
Времето е последния ми приятел.