Разказ с неочакван край

[rado]

                                                

Гротески                                              Посвещение на  Стефчо /cefules/
                                                             С приятелски поздрав


Вече привършвах един  нов разказ  от поредицата  на литературните ми изяви  и се канех да го пусна в някой от сайтовете , когато възникна особен проблем.. Не можех да измисля подходящ финал на това иначе  не съвсем лошо изпълнение. Прехвърлих почти стотина варианта , както се изрази един мой приятел от пишещите и все нещо не се  уцелваше. Иначе сюжетът беше от популярните – тези дето особено се харесват на скучаещите дами  и тинейджъри с емоционални проблеми вследствие пубертета. Класическа любовна история с привкус на изневяра – трябва малко да се подлюти  манджата , за да не е съвсем блудкава. Междувременно сега особено се котират  неочакваните и драматични финали ; може и да няма връзка с сюжета  , но това е без значение. По ефикасно е и някак с гръм и трясък  въздействува върху апатията и скептицизма на  редовия читател.
Значи – както е прието: Той и тя.
Вариант  едно:  Сред природата . Цветя.  Залез в червено . Аленеещи облачета в залеза. Птичи хор. Пеещи цикади.
Целувки. Секс . И сега развръзката :  Връхлита разярен ревнивият съпруг . Прозвучават изстрели . Кървища . Труп или трупове...
Чакай малко-това не върви. Много банална история и няма нищо общо със съвременните тенденции. Все едно го е писал някой  Александър Сергеевич, само че пиян  кьор кютук. Отказвам се.
Вариант две:  Сред природата и т.н.  Идва разяреният съпруг на кон ; конят  цвили  войнствено  и развява буйна грива. Ревнивецът издекламирва сърцераздирателна тирада от типа на : " О съпернико проклети, ти разби моето сърце! Приготви се да умреш!" Хвърля ръкавицата , вади сабята...
Момент , момент ! Някак си не върви подобно продължение. Това да не са рицарските турнири от средновековието , мускетарите , придворните пажове , фаворитките... Пълна дивотия . Сега просто ще ти сложат един фишек под автомобила  и случаят е приключен. Няма човек, няма проблем , както е отбелязал другарят Висарионович.
Вариант трети: Сред природата . Майната му , стига с тая природа ! Нещо друго . Какво , какво?  Сещам се – нейния апартамент. Съпругът е в командировка или за риба , децата са при свекървата , значи теренът е свободен. Ура!
Да , ама не – както се изразява един наш известен журналист. Посред нощ внезапно  се завръща  разяреният съпруг. Катастрофа. Ами сега?
Следват няколко подварианта:  А. Комфликтът е придружен  с юмручни схватки , салтоморталета, ъперкъти, кръв и  преследване. Не , не – и това не става . Това да не е Холивуд; стига с тези кървища.
Б. Няма комфликт.  Бягам и скачам през терасата  ,после  през следващата тераса като изкусен акробат  и изчезвам  в тъмнината. Попадам в спалнята на принцесата . Тя ме е чакала  примираща от любов и ме скрива в леглото си .  Ц.ц.ц.
Ама че щуротия . Чак пък и принцеси...
В.  Пак няма комфликт. Съпругът е толерантен. Извинява се за безспокойството и отива в другата стая.
Това пък от къде дойде ?Да не се намираме в някой замък  край  Бъкингамския дворец...
Г. Съпругът е любезен. Извинява се и  моли вежливо , ако е възможно да му отстъпя мястото си .  Чак толкова вежливо – хич не е за вярване.
Д. Съпругът е особено доволен .  Извинява се и моли да му направим място при нас  на спалнята ... Я виж ти! То само това остава .
Мисля , мисля , все интересни възможности ,но прекалено прогресивни  за нашите разбирания.
Значи – вариант четири: В моя апартамент. Жената е на гости  на сестра си , заедно с децата . Теренът е чист . Влизаме и започваме.
Малка грешка . Комшийката , която има навик често да наблюдава  през шпионката  е засякла нарушението и  телефонира на жена ми. Следват изненади и среднощни драми. Писъци . Ревове. Летящи чинии. Нещо средно между холейвудски екшън и латиноамериканска сапунка.
Щеше да бъде интересно , ако не беше толкова  изтъркано . Не , не върви.
Ами тогава ?
Вариант пети:  Отново сред природата. Излет с автомобил над Марково . Романтика . Любов.  Но идват лошите.  Завръзка. Тоест- връзват ме за едно дърво , а нея изнасилват, после изчезват. Тя умира от  мъка.
Я стига , бе!  Това пък от къде ми дойке на акъла !Пълна идиотщина..
Ще умре , ама другия път.
Вариант шести: Лошите не идват . Идва буря – дъжд и мълнии. Пада гръмотевица и я убива , баш по време на оргазъм, без да закачи мен. /ами заобиколило ме е някак си/.
Какво нещастие, каква скръб! Плача  над мъртвата , която особено  се е разхубавила след смъртта  и надолу по склона  текат порои от кърви и сълзи...
Майната му ! Толкова много дървотии на куб  не могат да бъдат сътворени дори в някой  поетичен сайт. Стига!
Вариант седем: Няма лоши , няма буря. Идва полицията. "Граждани, молим ващите документи !" Отново грешка. Къде по това време полиция сред гората. Те са по баровете и се занимават с изнудване на проститутки.. Най- много да се присламчи горският и да поиска  я огънче , я нещо друго...То си е обикновена досада .
Идва горският и къса квитанция.  " Глобявам ви , че  по време на секс сте изпомачкали билките  в тази охраняема зона и сте нанесли вреда  на околната среда".
Още по- тъпо. Отказвам се и от това.
Идват вълци , идват мечки ; нападат ни , боря се с тях , побеждавам ги , прогонвам ги. Бре , бре  какъв герой! Е това е хептен тъпо.
Изпробвам още веднъж варианта бой  между съпруг и любовник. Ами не става . Вече го изпробвах.
Бой и скубане на коси между съпернички. Това пък си е чиста селяния; ще помислят , че са се сбили заради някой напет селски ерген , който намигнал и на двете.
Бой между съпруг и съпруга , между любовник и любовница; вече не е актуално и на никого не би направило впечатление. Бой по улиците , бой в хотелската стая , бой по стълбищата и апартаментите ... Стига – достатъчно !
Трупове ли ?  Хич даже не си го помисляй! Ще дойдат да ме разпитват от полицията: " Я кажи сега къде видя труповете ?Колко бяха труповете ? Мъртви  ли бяха труповете ?Ами те не шаваха ли ? и т.н." И ме призовават в съда за свидетел .                                                 "Господин Радев,  обяснете  на съдебните заседатели  какви трупове сте видели!"- нарежда съдията.  " Но за  какви трупове говорите; няма нищо такова . Тук става въпрос за литературен сюжет"- шикалкавя  аз съвсем  шашнат.                                   "Няма трупове ли? Но вие сте видели трупове. Като две и две. А сега се отказвате от показанията си ... Значи, давам ви една година затвор за  неверни показания  и опит да се заблуди съда. Точка ". Не , не и не! Стой на страна от подобни работи . Освен това ще цъфнат някой ден юридически съветници : " Подведен сте под отговорност  за присвояване на интелектуална собственост.Това е плагиатство- ще кажат- патент за ползуване на трупове в литературата има само еди кой си". Иди , че се оправяй.
В литературните сайтове непрекъснато се търкалят трупове , леят се пороища от кърви , сперма и сълзи. Смърди на леш  и пърчовина– истински морги...
Откачих съвсем .  Често виждам как  във въображението ми прескачат  някакви невъобразими вампирски истории: Докато я разсъбличам- настървен и превъзбуден, започват да и никнат крила, превръща се във птица и отлита някъде към облаците .
Докато я разсъбличам  и поникват нови зъби като на акула , отваря огромната си челюст , за да ме захапе и едва успявам да избягам  по долни гащи.
Докато я разсъбличам , коремът и се надува  като балон ; пуква се и от вътре  изпълзяват червечета  като от многогодишна мърша  и плъзват наоколо , а тя самата се превръща в скелет и ми се хили подканящо.
Докато я разсъбличам , виждам как  бързо се окосмява ; накрая се превръща в маймуна , изплезва се  и скача на близкия клон .
Докато я разсъбличам... Е стига  с това разсъбличане ! Отщяха ми се вече както  литературните  експерименти , така и всякакви любовни напъни. Ако продължава така  като нищо мога да стигна до инпотентност.
Май няма да мога да довърша това проклето нещо.. Трябва да се обадя на  Здравко  Попов . Той имаше подобни  проблеми със започването –  тоест  не можеше да налучка  заглавието-  а аз – със завършването . Не ще и не ще.
Излезнах да пия една бира в барчето отсреща  и нещо ми просветна. Ето го решението на въроса.  Ще пробвам в реална обстановка  и каквото се получи. Срещу мен  на масата е една  млада  дама , която много често виждам надвечер по улиците  да брои  звездите или да пие кафе в барчето ,четейки любовна поезия .  Прекрасна  и малко луда .   Знаех , че е поетеса  и публикува чат-пат  по нещо из сайтовете под впечатляващия ник  Касиопея Алфа. Заговорих я и като със сродна душа , споделих проблема си  . Тя откликна с ентусиазъм.
- Вие сте прав. Този вариант е най – подходящ. Трябва да се преиграе нов кадър в реална обстановка, за да бъде всичко точно.
Ами така и направихме. Оказа се много  заинтригувана и прие  присърце предложението за партньорство. Отначало кадрите се разиграваха сред природата , както  бях замислил, а в последствие в домашна и в хотелска обстановка.
Засилвахме темпото все повече и повече ,преигравахме все нови и нови варианти , но въпреки това не намирах  подходящ финал за моята литературна работа. Финалите бяха все едни и същи –до болка еднообразни- и това на нея и харесваше , защото стиховете , които  пускаше в сайта ставаха все по- кървавочервени и завихрени  :        
                                                  "...Ридаейки те търся всяка нощ
                                                   сред мрака на вселени и безумства..."
Разбира се – посветено на мен. Сега вече я втасахме. От тука няма оттърваване.                                                         Но аз започнах да се заморявам , а освен това жената  напоследък  взе да ме гледа кръвнишки и да  ме буди посред нощ по  най- различни поводи.                                 Не. И този път май ударих на камък.  Нямаше го блестящият  Мефистофелски финал  с хор от  ангели  , демони,  пожари ,кърви, рицари и сатани.
Нищо нямаше , а ръкописът стоеше в бюрото  недовършен.
Една вечер съвсем байгънясал от поредната творческа демонстрация, се отбих в кръчмата да пия една бира  преди да си легна и забелязах на отсрещната маса много весела мъжка  компания .Те пиеха бира , ядяха кебапчета и играеха белот.
Между тях в центъра  на компанията седеше едър , червендалест мъж , със засукани мустаци и по потник. Сетих се къде го бях виждал.  Беше съпругът на   моята  литературна приятелка.
- Абе Даньо- обажда се един проскубан тип от другата маса- ти всяка вечер разпиваш до късно тук в кръчмата. Не те ли джелати онази твоята поетеса?
- Няма страшно – отговаря  ухилен юначагата- тя сега  се е подветрила по някакъв загубеняк от пишещите братя и е в любовен период. Подарява  и разни дрънкулки , парцалки ; ходят насам- натам , рецитират стихове, говорят си за безсмъртието на душата . Мен хич даже не ме забелязва. Трябва да го почерпя тоя човек.
Направо се втрещих. Загубенякът бях аз.

Ради

[`Fallen_Angel`]

:)
Добро :)

И все пак мъжът се оказал добричък.



Само малко офф-топик : Здравко Попов ... като в Здравко Попов преподавател в СУ по философия ли? [oops]

[rado]

 :) Здравей !
Вероятно са различни личности. Аз имам предвид писателят -хуморист Здравко Попов , но не съм чувал да е бил преподавател в С.У.  Пловдивчанин е.
Автор на : "Акорди извън клавиатурата"," Кон на втория етаж","Големият маратон",
"Крахът на Роко железния", "Срещи преди потопа"," Случаят Ахил" и др.- Един чудесен хуморист.
Радвам се , на посещението. [heart__]

[Shady^]

ахахаха толкова се смях :) [lol] [smeeh]

[rado]

ахахаха толкова се смях :) [lol] [smeeh]

Радвам се , че съм те разсмял.
Ами то не може все да плачем. [heart__]

[phibi]

Поздрави и от мен. Искрено и благородно ти завиждам за таланта и неочаквания край:)

[rado]

 :)Благодаря и се радвам , че ти е харесало . Възможно е да пробвам пак. [heart__]

[ackasha]

Поздрави и от мен. Искрено и благородно ти завиждам за таланта и неочаквания край :)

[dylgokoska]

Забавен край и интересно-различен разказ. Наистина много ми хареса. :)

[rado]

Забавен край и интересно-различен разказ. Наистина много ми хареса. :)

[heart__]