Постелята беше невероятно разхвърляна, цялата посипана с чипс. Момиченцето премери костюмчето от син вълнен плат, сетне друго, което се състоеше от блузка и лека карирана поличка, но първото й се стори тясно, а второто - голямо; когато я подканих да побърза (положението започваше да ме безпокои), тя злобно захвърли милите ми подаръци в ъгъла и облече вчерашната си рокля. Най-сетне бе готова; накрая й връчих чудесна чантичка от изкуствена кожа (пуснах вътре цяла шепа центове и две новички десетачета) и й казах да си купи някое списание във вестибюла.
"Ще сляза след минута - добавих аз - и на твое място, миличка, не бих разговарял с непознати."
Освен клетите ми малки дарове почти нямаше какво друго да се нарежда в куфара; наложи ми се обаче да отделя време (което беше рисковано - кой я знае какви можеше да ги забърка долу), за да възвърна долу-горе приличния вид на леглото, така че да напомня повече за гнездо на нервен баща и на палавата му дъщеря, отколкото за избягал каторжник, развихрил се с две дърти дебели уличници. След това се облякох и заръчах хопът да дойде за багажа.