Нийл Геймън и Тери Пратчет - ДOБРИ ПОЛИЧБИ
" Пак се изправя до прозореца, загледан в пътя.
- Така беше първия път, когато бяха истински. И после всичко се повтаря. Поръчвам, техниците ги докарват, монтират ги пред очите ми, десет дни, мойте десет дни, когато съм жив. Целувам момчето, никога не го събуждам. После нея. Аз я обичам, Емил. Всяка година я обичам. А после ги намирам в пропастта.
- Не! - крещя. - Лиза е с тях!
- Нищо не може да се направи, момчето ми. А Лиза каза, че обича страшните приказки.
- Ти си чудовището Мрачин!
- Нищо не може да се направи. Всичко се повтаря. Примка на времето, която стяга сърцето. Все повече го стяга, докато го пререже. Постепенно свикваш. Да, знаеш ли, наистина постепенно свикваш. Или лъжа? Сигурно лъжа.
- Лиза е моя жена!
- Пак ще бъде. За десет дни. Знам телефона, ще поръчаш. Лошото е само, че ги монтират пред очите ти. Жестоко е. Но какво да се прави, батериите издържат само десет дни... "