Автор Тема: Игра на цитати...  (Прочетена 46128 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Lake_Lady

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • My Smooth Operator...
Re: Игра на цитати...
« Отговор #270 -: Май 09, 2008, 10:30:58 am »
За миг така се обърка, та наистина помисли, че през живота си не е виждал подобна красота. При това се виждаше само силуетът й в гръб. И, естествено, помисли, че не е помирисвал нищо по-прекрасно в живота си. И защото вече познаваше човешките миризми, хиляди миризми на мъже, жени и деца, просто не можеше да проумее как някакво си човешко създание може да излъчва толкова изящна миризма. Обикновено хората миришеха или безинтересно, или отвратително. Децата – на блудкаво, мъжете – на урина, ферментирала пот и мандра, жените – на гранясала мас и развалена риба. Много банално и отблъскващо смърдяха хората... И се случи така, че за пръв път в живота той не повярва на своя си нос и трябваше да прибегне за услуга до очите си, за да се увери, че не се лъже. Объркването на сетивата му, естествено, не продължи дълго. Всъщност, трая само миг, в който се увери оптически, че не се е излъгал, и тозчас безрезервно се отдаде на обонятелните си възприятия. Ето, подуши, че тя е човек, усети потта под мишниците й, мазнината по косите й, миризмата на риба под полата й – всичко това той вдъхваше с огромна наслада. Потта й ухаеше на свеж морски бриз, мастта по косите й ухаеше сладко на бадемово масло, срамните й части – като букет от водни лилии, кожата й – като цвят от кайсия... и от всички тези съставки се получаваше един парфюм – така богат, така балансиран, така омаен, че всичко, което досега бе възприемал като парфюм, всичко, което бе сътворил в душата си като мирисни детински къщи от кубчета, изведнъж му се стори чиста безсмислица. Стотици хиляди миризми загубиха стойността си пред това единствено ухание. То се превърна във висшия принцип, по чието подобие трябваше да се подреждат останалите. То бе самото съвършенство.
Осъзна, че ако това ухание не стане негова собственост, животът му ще изгуби всякакъв смисъл. Трябваше да го изучи до най-малки подробности, до последното нежно разчленение, за него не бе достатъчен само комплексният спомен. Искаше да отпечата като с щемпел върху черната си душа този апотеозен парфюм, да го изследва с филигранна точност и отсега насетне да мисли, живее и мирише само чрез вътрешната структура на тази омагьосваща формула.
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...
http://www.vbox7.com/play:8854186b

Неактивен ivorysoul

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2478
  • Пол: Жена
  • No one is an island
Re: Игра на цитати...
« Отговор #271 -: Май 09, 2008, 11:29:55 am »
"Парфюм" на Патрик Зюскинд?
Let your soul be your pilot

Неактивен Lake_Lady

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • My Smooth Operator...
Re: Игра на цитати...
« Отговор #272 -: Май 09, 2008, 11:36:25 am »
 :) Точно. Давай.
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...
http://www.vbox7.com/play:8854186b

Неактивен ivorysoul

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2478
  • Пол: Жена
  • No one is an island
Re: Игра на цитати...
« Отговор #273 -: Май 09, 2008, 12:25:08 pm »
Най-хубавото нещо обаче в този музей беше, че винаги всичко си седеше на мястото. Никой не мърдаше от мястото си. Можеш да отидеш сто хиляди пъти и онзи ескимос все тъкмо ще е уловил двете риби, птиците ще продължават да си летят на юг, елените, с хубави рога и стройни тъничка крака, все ще си пият от това изворче, а индианката с разголените гърди все ще си тъче същото одеяло. Никой не се е променил. Единственото нещо, което ще се е променило, ще си ти самият. Не защото ще си много по-стар или нещо подобно. Не е точно там работата. Но просто ще си различен, и туйто. Този път ще си с палто. Или пък с момичето, което е вървяло до тебе в редицата последния път, сега ще е болно от скарлатина и ти ще вървиш с друго момиче. Или пък някоя друга учителка ще замества мис Ейглетингър и ще води класа. Или ще си чул майка си и баща си да се пердашат страшно в банята. Или пък ще си минал покрай някоя локва по улицата, в която се виждат разноцветни дъги от бензина в нея. Мисълта ми е, все ще си някак си различен — но все не мога да обясня добре. И дори да можех, не зная дали би ми се искало. Както вървях, извадих си ловджийския каскет и си го сложих. Знаех, че няма да срещна познати, а пък времето беше доста влажно. Вървях, вървях и все си мислех за нашата Фийби: как ходи в този музей в събота, както и аз ходех някога. Мислех си как тя гледа същите неща, както и аз гледах някога, и как и тя ще бъде различна всеки път. Не мога да кажа, че тези мисли ме натъжиха, но не ме и много развеселиха. Някои неща трябва да си стоят, както са си. Би трябвало да можем да ги поставим в един от тези стъклени шкафове и да не ги докосваме. Зная, че това е невъзможно, но все пак жалко е. Все за това си мислех, като вървях.
Let your soul be your pilot

Неактивен Lake_Lady

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • My Smooth Operator...
Re: Игра на цитати...
« Отговор #274 -: Май 09, 2008, 12:49:55 pm »
"Спасителят в ръжта" - Селинджър   :)
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...
http://www.vbox7.com/play:8854186b

Неактивен ivorysoul

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2478
  • Пол: Жена
  • No one is an island
Re: Игра на цитати...
« Отговор #275 -: Май 09, 2008, 12:52:37 pm »
o йее  :) ти си на ход ;)
Let your soul be your pilot

Неактивен Lake_Lady

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • My Smooth Operator...
Re: Игра на цитати...
« Отговор #276 -: Май 09, 2008, 13:01:36 pm »
Кон на С 4...  [lol]
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...
http://www.vbox7.com/play:8854186b

Неактивен Qween of the black hearts

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4187
  • Пол: Жена
Re: Игра на цитати...
« Отговор #277 -: Май 09, 2008, 14:59:35 pm »
ъъъъ Хари Потър???

-Коя е тя?-поиска да се осведоми Пол-и къде я намери?
-Ти си този който трябва да ми я намери-поправи го Ал - Аз не знам името и.Просто я забелязах гледайки телевизия.Довечера има някакво състезание по красота и тя участва.
-Мис Съединени щати?
-Аха,точно така,откъде знаеш?
-Нали знаеш че съм нещо като детектив.Само че как да ти я намеря като не знаеш дори как се казва?
-Мис Лос Анджелис
-Значи да ти уредя обяд с нея.-каза Пол,мислейки си колко ли усилия щеше да му коства да убеди Далас да излезе с великата звезда Ал Кинг...тя беше истински инат...
                                                                        
***
Когато Ед Кърлинг си тръгна,Далас си наля чаша водка и добави лед.Сложи си хавлия,вдигна краката си на широкото кресло и поклащайки питието си,се замисли за току що преживяната сцена.
Ед.Кърлинг.Могъщ.Богат.Женен.
Ед кърлинг.Дребно шестдесет и една годишно момче което обичаше игричките.Гадните игрички....

« Последна редакция: Май 09, 2008, 15:19:59 pm от Qween of the black hearts »

Неактивен Qween of the black hearts

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4187
  • Пол: Жена
Re: Игра на цитати...
« Отговор #278 -: Май 09, 2008, 15:20:51 pm »
еее значи изтрии моя цитат....знаех си че не ме бива в тая игра що се намешах въобще
« Последна редакция: Май 09, 2008, 15:23:26 pm от Qween of the black hearts »

Неактивен Lake_Lady

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • My Smooth Operator...
Re: Игра на цитати...
« Отговор #279 -: Май 09, 2008, 15:33:29 pm »
Стига де, недей така. Добре дошла си.  [inlovee]  И без това тук не се навърта много народ. :)
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...
http://www.vbox7.com/play:8854186b

Неактивен Qween of the black hearts

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4187
  • Пол: Жена
Re: Игра на цитати...
« Отговор #280 -: Май 09, 2008, 15:43:35 pm »
ок давай тогава

Неактивен Lake_Lady

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • My Smooth Operator...
Re: Игра на цитати...
« Отговор #281 -: Май 09, 2008, 15:49:42 pm »
Хммм, не се сещам коя е...   [confused]
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...
http://www.vbox7.com/play:8854186b

Неактивен Qween of the black hearts

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4187
  • Пол: Жена
Re: Игра на цитати...
« Отговор #282 -: Май 09, 2008, 15:53:45 pm »
добре давам жокер роман от 90'те години бестселър за времето си,авторът/авторката бива сравняван/а с Дейвид Балдачи,Джон Гришам и Стивън Кинг

Неактивен Lake_Lady

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • My Smooth Operator...
Re: Игра на цитати...
« Отговор #283 -: Май 10, 2008, 12:32:35 pm »
"Някъде живеят в къщи с "ш" и "т"...


Преди много години, в детството си, живеех на село. Светът изглеждаше хубав тогава, като след дъжд. След всичко, което се случи между мен и Ема, реших да се върна там за известно време. Да изместя близките си спомени с онези далечни дни и нощи от детството. Ема не беше от онова време и се надявах да ме остави поне там. Не издържах повече от седмица. Нищо вече не беше същото, нищо. Онова село го нямаше. Светът се беше разомагьосал. Онези странни хора, на чиито истории някога се радвах, сега изглеждаха мрачни и тягостни. Селото бавно полудяваше. Виждах лудост навсякъде. Половината старци се бяха изпокарали за това кой къде да бъде погребан. Гробището беше претъпкано, а всеки искаше по-добро място, по-близо до свои хора. "Нищо друго не искам, само да съм по-близо до малкото Кале - ревеше баба ми - да си му приказвам, да го завивам вечер, да си го милвам..." Малкото Кале беше първото й момиченце, починало на три годинки и баба ми никога не го прежали.
Дядо ми разказваше, че тогава тя за малко да се побърка. Била си направила кукла (той викаше истукан), голяма колкото тригодишно дете. Носела я навсякъде със себе си, приказвала й, опитвала се да я храни, вечер лягала с нея в леглото. Една нощ дядо ми изгорил куклата. Той беше мек човек, представям си колко му е струвало всичко това. Все пак баба ми била спасена.
Лудия Ристо, последният човек в селото, който носи шаяк и лете (през последната война от избухнал наблизо снаряд изгубил всякакъв усет за топло и студено), сяда от сутринта на площадчето точно под грубо излетия паметник на загиналите в същата война. Рови с една пръчка в прохоляка и пита който мине за часа. И вече 53-а година повтаря: "Ей, отиде си деня, ей!"
Ламаринения Дико е от онези побъркали се от четене хора. Живее в барака, построена от тенекии за сирене. Гледа заек на покрива на къщата си в щайга. Направил си е собствен кладенец, една дупка, пробита със сонда, и си вади вода с лимонадено шише, привързано със сезал. Ходи с дълга неподстригана брада като крузоист. Така му викат в селото. Човек малко извън пътя, както евфемистично, по християнски се изразява баба ми.
Едно време историите на Лудия Ристо и Ламаринения Дико ми бяха смешни. Сега тези хора, те още са живи, ми навяват такава тъга, такава тъга..."
« Последна редакция: Май 10, 2008, 12:43:34 pm от Lake_Lady »
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...
http://www.vbox7.com/play:8854186b

Неактивен ivorysoul

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2478
  • Пол: Жена
  • No one is an island
Re: Игра на цитати...
« Отговор #284 -: Май 10, 2008, 13:19:50 pm »
малко ми прилича на Ивайло Петров...ама не знам :P
Let your soul be your pilot