Настръхнала нежност...
Капки чиста роса,
тихо слязла при нас от звездите.
Утро на есенна тиха тъга,
блед воал на деня пред очите.
Септември, септември-
светъл , млад джентълмен,
носиш житни зърна в пълни шепи.
С тях врабчетата храниш
и се смееш така,
че в душата ми
вихри се трепет.
Гроздов сок по брадичката
на светлина,
като музика лека, ефирна,
капе лепкав и сладък.
Тишина, тишина,
пак танцуват
копнежи немирни.
Всяка есен ни носи
и малко печал,
но и залези
с цвят на малини.
Много нежност
и нищо че за лятото жал,
ще ни парне за миг...
Ще ни мине.