Светлината,
която изтича
през пробитите ми вени
се превръща в музика
и се озарява в розово.
Сънувам галопиращи коне
на разсъмване.
Песенно- споменно
свежо усещане
за силните ти ръце,
секунда преди
да ме заклеймят
очите ти.
Прегърни ме!
Накарай ме да забравя!
Спри мрака, който
в черна дупка ме влече.
Миг, преди да те убия
и превърна в бледа сянка
на самотата ми.
Спри ме!
Остави ме да те обичам!
По-безумно и невъзможно
от изтичащата лава
на вулкан
над северен айсберг.
Остави ме!
Накарай ме да повярвам,
че си музика.
Ще те изпия
и сребърни ноти
вместо сълзи
от очите ми ще завалят.
Остави ме да те обичам!
