Само сърце ми остана
Изгубих аз нещо толкова ценно,
изгубих ума си,луд от любов,
влюбчивостта ми е нещо май генно,
тя ме връхлита,вътрешен зов.
Но ден след ден аз в мрака се стичам,
вместо щастлив,любовта тъжен ме прави
и ден след ден аз душата си обричам,
обричам я на мрак и това въобще не ми се нрави.
Но нямам избор,така съм скроен,
какво да направя като за любов съм роден,
роден съм аз винаги да обичам,
от любов на любов аз да тичам!
Някой обича ли ме,питам се аз,
стоя тук,самотен в този час,
питам се,мъча се,оставам без глас,
има ли за това някой отговор от вас?
Отпивам от чашата с тъга,заспивам,
събуждам се,но пак в мрак се увивам,
всеки ден аз раждам се и пак умирам,
но изход от това състояние не намирам.
Помощ аз моля,за капка жал сега,
но никой не чува,връхлита само тъга,
безсилен се влача из калта на самотата,
не иска да ме огрее дори за миг светлината.
Безсилен съм,но за миг не се предавам,
а продължавам,кой каквото иска аз да давам,
не взимам нищо и нищо вече не искам,
остана ми само сърце и с ръце го притискам.