Ще си ида , като шепот разпилял се
сред хаоса от звуци на тълпата...
Ще си ида , като цветовете прецъфтели
от тревата...на някога тъй дивните цветя
И ще си тръгна...макар и в позлата ,
аз пак ще бъда вечен просяк на любов.
И с нями звуци ще раздирам тишината ,
дано смили се някога над мен..
И огноьове тъй горещи , диви
аз ще потуша...
В дебрите на мрака оноемели
себе си да приютя....
Ще си ида...в музика и диви страсти
ще си тръгна...по друмища и крастопъти
ще срещам погледи тъй сластни
и ще се разделям..както хилядите пъти