Кървави пеперуди
под счупените ми нокти
с цвят на смърт
целуват пръстите на
болка непризната.
Огънят, който тлее,
а не гори,
изгаря по-страшно
от всеки друг.
Не се гаси с вода.
Не свети и не грее.
Начернена до нетърпимост
е чистата ми душа.
Под сажди от предателства
дъхът и линее в мрака.
Против омраза се пие
отрова на бяла змия.
После какво ще се случи
покорно се чака.
Принцът на мрака
е опърничавият ми слуга.
С надменността му
сутрин закусвам.
Когато плаче
по червените рози
пълзи роса.
Да плачеш е демоде
и е толкова безвкусно.
Кръвта на прилепи
предизвиква безумен транс.
изпивам я, а горчи като лекарство.
Видения от друг паралелен свят
бъдещето ще ми разкажат.
Мое е дивото царство
на презрението и черните души,
моите най-верни слугини.
Пеперудено-невъзможна
в ада моята душа да изгори,
ако живота ти не счерня ,
а сърцето в джоба си не сложа!
