Научи ме
да живея с болката,
Сатана!
Научи ме!
Недей ми отказва!
Душата ми е чиста.
Тя няма вина
и те моля -
недей я наказва!
Двадесет и четири часа
съм с теб
в най-дълбоките бездни
на ада.
Онемяла,
оглупяла
нямам страст,
ни сърце,
от пропастта
не дели ме преграда.
Наказана съм
да оцелявам,
да търпя...
Всяка дума в мен
да отваря рани.
Не искам да слушам...
Кой ме пита?!...
Тишина?!-
Тя е право на богоизбрани.
Научи ме
да живея с празнотата,
Сатана!
Все се пълня
и всичко изтича.
Садя в пустинята
мъртви цветя.
Тъмен демон
ми шепне "обичам"...
Нищо до днес
във мен не оцеля.
Нищо не създадох.
Не мога...
Безполезна съм.
Нося свойта вина...
и вече не вярвам
във Бога.