Добре дошъл,самотен страннико!
Добре дошъл -
така съм те жадувала!
Влез, остави нощта отвън,
че моят праг е твоето пристанище.
Свали си
наметалото напрашено,
нозете морни отпусни -
така по-леко е, повярвай.
Ела,
до масата седни - трапезата ми бедна е,
но истинска и е за Теб.
Цяр имам, чуден,
за напукани от жажда
устни - с руйно вино ги опивам.
Нека ти налея - пий!
Но преглъщай полека, страннико,
че виното ми не е вино.
Стъпалата ми,
от болка полудели, са препускали
върху изпръхналите гроздове.
С омайни билки
съм го киснала
и на душата ми в напуканите бъчви
е зряло,
толкова години...
Не вино има в каната,
кръвта ми - изгаряща, пенлива, непокорна!
А ако глад те мъчи,
нека да начупя
топлия самун - хапни!
Но преглъщай полека, страннико,
че хлябът ми не е хляб.
Толкова самотни нощи
съм го месила,
че пръстите ми побеляха...от очакването.
А нощви нямах -
на топло, в пазвата ми втаса.
Не е самун това -
горещото ми тяло,
жигосано с нетърпеливи длани!
Насити ли се, пътниче?
Тогава да ти поиграя.
Ах, танците ми...
Пази се,че от тях полъхва
на разпалени огньове,
на святкащи копита,на блудници чаровни
и на толкова пътища...
Не танци са това,
да знаеш - живота си пред теб играя!
А щом умора легне
над черните ти клепки - ела в уханната постеля.
Завивка нямам, страннико -
с косите си ще те загърна
и нежно в мрака ще припявам...
Добре дошъл, самотнико!
Добре дошъл,
че изгорях за тебе!
Трапезата ми бедна е - ни хлябът ми е хляб,
ни виното ми - вино.
Но сладки са
и знам, че ще останеш...
