Едната е нежна вселена, в която
намираш утеха, и обич, и страст,
а другата-цвете, изгарящо лято,
което над теб има дяволска власт.
Не искаш да правиш ти избор. И двете
красиви са птици във твойта душа.
Едната е зима, а другата летен
ден слънчев, и топъл, и ласкав, и млад.
С едната си нежен и дълго говориш
за чувства красиви, за тръпка и страст,
а после пред другата кротко се свеждаш
и пееш и песни за своята сласт.
В триъгълник чувствен преплетени трима
повтаряте стари игри, правила...
И грях, и любов, и надежда тук има.
И всеки е ъгъл и всеки - страна.
Не можеш да имаш ти зимата снежна,
замръзват ръцете, душата боли.,
А лятото младо, безгрижно и нежно
след птиците тича, нехае, блести.
Спирали от чувства в кръвта ти се сплитат,
не можеш, не искаш, не знаеш ти как...
Объркани мисли из нощите скитат,
за смисъла питат и в теб пада мрак.
Това ще ти писне навярно накрая
и някоя трета ще срещнеш в деня.
Ще бъде тя твоята нежна омая
и края на тази невинна игра.