Автор Тема: Българска класика  (Прочетена 44887 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен AkashA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 438
  • Пол: Жена
  • Изисквай невъзможното за да постигнеш максималното
Българска класика
« Отговор #75 -: Януари 02, 2006, 12:35:58 pm »
П. К. Яворов

Насаме


Под нежната омая на вечер замечтана

   и двама ний горим! - не идвай чак при мен...

В прегръдките си взел те, когато ще желая

цял с тебе да се слея - и ний ще се топим

в блаженство и забрава, мъчително далеко

   от себе си тогаз усещал те бих аз.

 

Ах вечер замечтана очите ни закрива -

   и двама се топим! - но по-далеко стой...

Изгубил те от поглед, когато ще престана

да мисля зарад тебе, ний двама ще горим

един за друг в притома; - и колко, колко близо

   усещал те бих аз до себе си тогаз!

 

« Последна редакция: Януари 07, 2006, 11:00:52 am от DEVIL_IN_HEAVEN »

Behind His Mask,          Where Did He Go,         The Clown Is Dead,
He Was Only Human,    No Laughter In Heaven,  The Laughter Is Gone,
A Person Who Feels     Where Did He Go,           The Clown Is Dead,
Like You And Me.        Where Did He Stay?       A Life's On The Run.

...

Неактивен AkashA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 438
  • Пол: Жена
  • Изисквай невъзможното за да постигнеш максималното
Българска класика
« Отговор #76 -: Януари 02, 2006, 12:36:47 pm »
П. К. Яворов

Посвещение


В падения, в подеми тебе китих,

ти бе царица горда много дни;

аз всъде бях и всичко запокитих,

ти с мене скромна се уедини;

на теб аз никога се ненаситих,

на мен ти никога не измени:

света пред тайните ни би се слисал,

другарко моя, моя волна мисъл.

 

Змия коварно мила, желтоока

ти бе - и драг ми беше моя грях;

като желязо хладна и жестока

ти бе - и в мрачна радост те следях

като небето светла и дълбока

ти бе - и нежно в тебе се топях;

като нощта престъпно сладострастна

ти си!... и гина аз в прегръдката ти властна.

« Последна редакция: Януари 07, 2006, 11:01:06 am от DEVIL_IN_HEAVEN »

Behind His Mask,          Where Did He Go,         The Clown Is Dead,
He Was Only Human,    No Laughter In Heaven,  The Laughter Is Gone,
A Person Who Feels     Where Did He Go,           The Clown Is Dead,
Like You And Me.        Where Did He Stay?       A Life's On The Run.

...

Неактивен AkashA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 438
  • Пол: Жена
  • Изисквай невъзможното за да постигнеш максималното
Българска класика
« Отговор #77 -: Януари 02, 2006, 12:37:34 pm »
П. К. Яворов

Вълшебница


Душата ми е пленница смирена,

плени я твоята душа! - пленена,

душата ми е в тихи две очи,

Душата ми те моли и заклина:

тя моли; - аз те гледам; - век измина...

Душата ти вълшебница мълчи.

Душата ми се мъчи в глад и жажда,

но твоята душа се не обажда,

душата ти, дете и божество...

Мълчание в очите ти царува:

душата ти се може би срамува

за своето вълшебно тържество.

« Последна редакция: Януари 07, 2006, 11:01:18 am от DEVIL_IN_HEAVEN »

Behind His Mask,          Where Did He Go,         The Clown Is Dead,
He Was Only Human,    No Laughter In Heaven,  The Laughter Is Gone,
A Person Who Feels     Where Did He Go,           The Clown Is Dead,
Like You And Me.        Where Did He Stay?       A Life's On The Run.

...

Неактивен AkashA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 438
  • Пол: Жена
  • Изисквай невъзможното за да постигнеш максималното
Българска класика
« Отговор #78 -: Януари 02, 2006, 12:38:37 pm »
 [inlovee] [heart__]
П. К. Яворов

Ела!


Очите ти са звездни небеса.

Косата ти е здрачния воал

на късна вечер, твоята коса!

Дъха ти - свеж момински дъх,

на юга съживителния лъх,

зефир посред цветя заспал.

 

Ела, денят е мъртъв и студен.

В таз лунна нощ, с разпусната коса,

приведена над мен,

ела и дъхай в моето лице,

ела и сгрей изстинало сърце -

в таз лунна нощ, под звездни небеса.

« Последна редакция: Януари 07, 2006, 11:01:45 am от DEVIL_IN_HEAVEN »

Behind His Mask,          Where Did He Go,         The Clown Is Dead,
He Was Only Human,    No Laughter In Heaven,  The Laughter Is Gone,
A Person Who Feels     Where Did He Go,           The Clown Is Dead,
Like You And Me.        Where Did He Stay?       A Life's On The Run.

...

Неактивен AkashA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 438
  • Пол: Жена
  • Изисквай невъзможното за да постигнеш максималното
Българска класика
« Отговор #79 -: Януари 02, 2006, 12:41:36 pm »
П. К. Яворов

Смъртта


Смъртта? - ужасен призрак! В най-ранна възраст още,

когато по-далеко от майчини си пазви

света едва познавах, един безимен страх

загнезден бе у мене; - а може би то беше

страхът от нея само, в гърдите ми проникнал,

из родна гръд изсмукан. По-късно аз разбрах

началото и края на цялата човешка

тревога под небето; - че също тъй пред нея

трепереха и старци, отдавна своя дял

отзели на земята, и млади в свидна пролет

на крехката си младост...

 

             И в сънища понявга

аз виждах тоя призрак: из тайния предел

на ада скелет, идещ в нощ-черна плащеница,

самата нощ, бих казал, наметната повихрил

над плахата вселена; - с размахната коса

по всички хоризонти, всемощна, безпощадна,

на мълния подобна. Аз виждах този призрак,

от своя мраз настръхнал и в тъмни небеса

зловещо обрисуван, безмлъвно да размахва

на времето крилата; - да хвърля мрачна сянка

над суши и морета, понесъл се напред,

в следите на живота.

 

             И аз разбирах вече

началото и края на цялата човешка

тревога под небето: - че крепости навред

издигани аз гледах при бягството всеобщо

от тоя грозен призрак; - все крепости високи,

издигани с надежда зад техните стени

без страх от смърт душата спокойно да почине.

И крепост да издигне, натрупал гледах някой

от трупове човешки градиво планини,

помагайки, безумец, на същата оная,

напразно.от която спасение сам дири.

И крепост да намери, запалил друг свещта

на добродетел кротка, ридаеше в тъмата,

нещастник, пред вратите на брата си, когото

еднакво неизбежно очаква пак смъртта.

И тисящите още, най-пъстра върволица

молепсани страхливци по всичките посоки

на земната пустиня; и тисящите - чак

до оня клет безумец, що мисли с шепа злато

безсмъртие да купи; - най-пъстра върволица,

до оня клет нещастник, що с крадения в мрак

от чуждо гърло залък, излишен път зората

сред живите посреща...

 

             Несретник безприютен,

в тъма самси изгубен, да заглуша страхът

обладал ми душата, аз гръдно викнах песен

на горестна самотност - и ехото отвърна

из пущинаци стръмни, където все без път

след него се залутах. Но вместо да намеря

там празник на живота, тържествен и безкраен,

в лице смъртта погледнах: тя беше светлина

на пролетното утро, отвеки съчетана

с мъглата подранила на есенната вечер.

Тя беше само поглед, чиято дълбина,

загадъчно бездънна, сияе отразена

над нази в небосвода. Тя бе едно велико

мълчание сред всичко - сковало всеки ек

по цялата вселена. Една мечта самотна,

последила тревожно, от себе си пленена,

виденията свои далеч от век на век.

И наедно с диха и, на всеки миг вълшебно

из хаосите никнат в плът сънищата нейни.

И всеки миг умира тъй също някой свят,

в плът неин сън облечен. И безначално - няма

край нигде отбелязан стремлението нейно

из пътя на безкрая...

             В тоз шеметен полет

смъртта в лице погледнах, - душа на вековете,

свръхсмисъл вековечна: погледнах я с цената

на всеки страх от нея, с цената на страхът

и смисъла в живота. И бягат пак тълпите

пред майката велика, и кретам аз магесан

от нея - и след нея - по своя земен път...

 

« Последна редакция: Януари 07, 2006, 11:02:11 am от DEVIL_IN_HEAVEN »

Behind His Mask,          Where Did He Go,         The Clown Is Dead,
He Was Only Human,    No Laughter In Heaven,  The Laughter Is Gone,
A Person Who Feels     Where Did He Go,           The Clown Is Dead,
Like You And Me.        Where Did He Stay?       A Life's On The Run.

...

Неактивен AkashA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 438
  • Пол: Жена
  • Изисквай невъзможното за да постигнеш максималното
Българска класика
« Отговор #80 -: Януари 02, 2006, 12:44:27 pm »
П. К. Яворов

Една дума


Добро и зло, началото и края -

събрал ги бих в една-едничка дума.

Език не ще я никога издума...

Че аз, о моя скръб, че аз я зная

без слогове, без звук.

 

             Да, тя е тук,

под моето чело: тревожно сладка,

безкрайно дълга и безмерно кратка,

и тъмнина и плам.

 

             Не, тя е там,

на голата стена: звездица снета

от ясното небе, да грей в несрета

по тъмната земя.

 

             Като зъмя

тя огнена пронизва тъмнината

и свети между мене и стената,

по-жива всеки миг.

 

             Уви, с език

човек не ще я никога издума,

свещената и все проклета дума...

И хреснал бих чело в стената: първи,

но първи аз ли бих я писал с кърви?

« Последна редакция: Януари 07, 2006, 11:02:41 am от DEVIL_IN_HEAVEN »

Behind His Mask,          Where Did He Go,         The Clown Is Dead,
He Was Only Human,    No Laughter In Heaven,  The Laughter Is Gone,
A Person Who Feels     Where Did He Go,           The Clown Is Dead,
Like You And Me.        Where Did He Stay?       A Life's On The Run.

...

Неактивен AkashA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 438
  • Пол: Жена
  • Изисквай невъзможното за да постигнеш максималното
Българска класика
« Отговор #81 -: Януари 02, 2006, 12:45:56 pm »
П. К. Яворов

А ти умираше


Денят се раждаше сред шум, а ти сама -

а ти умираше: той в леките одежди

на доразсветната полутъма,

а ти в благоуханните надежди

на ранната си младост. Ти сама

в света, в душата ми! - умираше сразена,

от що - ? Умираше затуй, че бе родена.

 

Душата ми ридаеше; струна

изпъната в очакване над тебе,

ридаеше - една, -

в очакване - една! - и пак да те погребе.

Под твоя дих изпъната струна,

душата ми ридаеше тъй сладко, чакаше тъй

             странно, искаше и тебе,

искаше и себе, обручена с тебе, мрътва да погребе.

 

Денят се раждаше: за сетен път

ти виждаше деня; - не ужаса безкраен

зад образа безгрижен на денят:

деня безоблачно сияен

по неговия вековечен ред и път...

Душата ми ридаеше тъй сладко, чакаше тъй

             странно,искаше и тебе,

искаше и себе, обручена с тебе, мъртва да погребе.

 

« Последна редакция: Януари 07, 2006, 11:02:55 am от DEVIL_IN_HEAVEN »

Behind His Mask,          Where Did He Go,         The Clown Is Dead,
He Was Only Human,    No Laughter In Heaven,  The Laughter Is Gone,
A Person Who Feels     Where Did He Go,           The Clown Is Dead,
Like You And Me.        Where Did He Stay?       A Life's On The Run.

...

Неактивен AkashA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 438
  • Пол: Жена
  • Изисквай невъзможното за да постигнеш максималното
Българска класика
« Отговор #82 -: Януари 02, 2006, 12:48:36 pm »
П. К. Яворов

Две души


АЗ НЕ ЖИВЕЯ - АЗ ГОРЯ!!!
 Непримирими
в гърдите ми се борят две души:

душата на ангел и демон. В гърди ми

те пламъци дишат и плам ме суши.

 

И пламва двоен пламък, дето се докосна

и в каменът аз чуя две сърца...

Навсякъде сявга раздвоя несносна

и чезнещи в пепел враждебни лица.

 

И подир мене с пепел вятъра навсъде

следите ми засипва: кой ги знай?

Аз сам не живея - горя! - и ще бъде

следата ми пепел из тъмен безкрай.

 

« Последна редакция: Януари 07, 2006, 11:05:42 am от DEVIL_IN_HEAVEN »

Behind His Mask,          Where Did He Go,         The Clown Is Dead,
He Was Only Human,    No Laughter In Heaven,  The Laughter Is Gone,
A Person Who Feels     Where Did He Go,           The Clown Is Dead,
Like You And Me.        Where Did He Stay?       A Life's On The Run.

...

Неактивен EnikA

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 307
  • Пол: Жена
  • I am the Devil ... Dance with me...
Българска класика
« Отговор #83 -: Януари 12, 2006, 19:07:26 pm »
Иван Вазов - На Бълария

На теб, Българийо Свещена
покланям песни си ега,
на твойте рани, кръв безценна,
на твойта жалост и тъга,
на твойте сълзи и въздишки,
на твойте страсти и тегло
и на венеца мъченишки,
кой грей на на твойто чело.

Прокуден тука на чужбина,
далеч от твоите гори,
сърцето ми все проклина
тирана, който те мори.

Приеми тез песни, майко мила
отек на жалния ти зов
и плод на сладката любов
с коя душа си ми пълнила.
Приеми тез песни, пълни с гнев,
кат вихъра, що пей по друма,
ту жални, кат шумът на Струма
и като горския напев.

О, майко! Аз видях тиранът,
като ръцете си вапца
в кръвта на твоите деца
и чух как плачеше Балканът
и твойте сини небеса!

Но през червените порои,
що ти проля във таз борба,
аз видя дните ясно твои
на твойта бъдеща съдба.

Дано таз борба, туй мечтание
не се разбие в някои брег
и твоя зов да не остане
като в пустиня без ек!
Хората са като ангели с едно крило - за да полетят трябва само да се прегърнат!

Неактивен eScaPisT

  • Mary{}Jane
  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 373
  • Пол: Жена
  • At the back of the beyond
Българска класика
« Отговор #84 -: Февруари 10, 2006, 21:20:09 pm »
На Дамян Дамянов :Не си отивай , Отивам си , Не трябва да те търся , Приказка , Плът , Ела до мен , Когато те измислих
Яворов - Вълшебница

Целта е не да ги изредиш, а да ги публикуваш! :)
« Последна редакция: Февруари 10, 2006, 23:11:56 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
Destiny

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Българска класика
« Отговор #85 -: Февруари 24, 2006, 14:14:52 pm »
Ето и от мен предложение.Поклон пред великият творец на всички времена. [evala]

Любов трябва

Почтено чувство е да негодуваш,
да бъдеш съдия над всички строг
и с реч от яд пламтяща да бичуваш
недъзи, слабости, разврат, порок.

Добро е нещо да жигосваш века,
греховний свят да теглиш ти на съд,
да фърляш злъчни клетви въз човека,
повтаряни, откакто е светът.

Но има нещо по - добро, о, брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е: да обичаш - и туй подвиг свят е,
и много труден, много славен днес.

Да любиш - то е да знайш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
да любиш - то е храбро да съзнаваш,
че си кат всички, можеби по - лош;

то значи ти да вярваш в тържеството
на божий луч у бедний человек,
не с дума –с дело да ратуваш с злото,
за язви вместо бич да имаш лек.

Да съди всякой знай - злият тоже...
Омразата - тя пълни днес света!
Тук требува любов! - тя само може
светия кръст да вземе на Христа!

Ivan Vazov
[bgzname]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен Diablos

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 799
  • Пол: Мъж
  • Poesis=mc^2...
Българска класика
« Отговор #86 -: Март 11, 2006, 15:53:50 pm »
Аз искам да те помня все така:
бездомна,безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас,на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш пО е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа,когато Тя ще победи!"
-О,Морна,Морна,в буря скършен злак,
укрий молбите,вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак.

Димчо Дебелянов
Може би любимото ми негово...
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Неактивен EvIcHkA

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 736
  • Пол: Жена
  • ﮩ Rain of feelings... ﮩ
Българска класика
« Отговор #87 -: Март 14, 2006, 02:22:17 am »
Господи, който все още си в мене,
дай ми кураж да остана
неотмъстителна, неозлобена,
както съм рана до рана.
И свободата - последния залък
с гладен на две да разчупя.
Само душата, щастлива от малко,
никой не може да купи.
Господи Боже, недей ме наказва
да съм със лошия лоша.
И да платя за омраза с омраза
и за обида - с непрошка.
И запази ме от жалката участ
на толкова лъжепророци -
на добродетели всички да уча,
а аз да затъвам в пороци.
Може би искам безгрешна да бъда,
Боже, прости ми, от корист -
грешните бил си наказвал с присъда
своя живот да повторят...

                     Надежда Захариева

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

Неактивен EvIcHkA

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 736
  • Пол: Жена
  • ﮩ Rain of feelings... ﮩ
Българска класика
« Отговор #88 -: Март 14, 2006, 02:35:22 am »
Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, на пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.

Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.

Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.

Ще му кажем тогава: Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!...

Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса ?!

           Веселин Ханчев

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

Неактивен EnikA

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 307
  • Пол: Жена
  • I am the Devil ... Dance with me...
Българска класика
« Отговор #89 -: Март 15, 2006, 14:24:53 pm »
Новото гробище над Сливница


Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
        до втората тръба.

Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
        куршума... Спете в мир.

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
        умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
        и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
        от вашето ура.

И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
        над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
        Юнаци, лека нощ!
Хората са като ангели с едно крило - за да полетят трябва само да се прегърнат!