Вижте сега, време е за нещо не толкова тъжно - ето ви едно стихотворение, което мисля, че е много добро:)))
ПЕСЕН НА ИНТЕЛИГЕНТА
Купувам всеки месец една желана книга,
билетче за театър,билетче и за кино,
списание с проблеми, купувам си.......Момент !
Все пак не съм Рокфелер,
аз съм интелигент !
В бараката отсреща върти магазинера
на сирене и леща и на суджук размера -
кола, крайградска вила, паричен влог.......Момент !
Бакалин да съм станал,
а не интелигент !
Месарят в магазина с омраза ме поглежда
и купчина сланина над кокъла подрежда.
- Но вижте, аз съм с язва и би било.......Момент !
Касапин да съм станал,
а не интелигент !
Сред шарени сергии минавам през пазара,
домати и капии претеглям на кантара.
- Ей, много скъпо, чакай, недей така.......Момент !
Да съм стоял на село
а не - интелигент !
А късно вечер в къщи когато се прибирам,
жената все се мръщи, жената се нервира,
че вечно съм разсеян, че вечно съм.......Момент !
Да си е взела мъж,
а не интелигент !
Когато тази песен изпея на Другари,
те нервно се размърдват, запалват си цигари,
поглеждат към небето, изчакват за момент
и тръгвайки, ме удрят с едно: " Интелигент !"
На всяка здрава сила съм нужната прослойка -
удобна връхна дреха с универсална кройка,
идейно нестабилен и мислещ елемент,
нещастен, необичан, проклет интелигент !
В главата ми се раждат сравнения различни,
сравнения цветисти, бих казал - неприлични,
като това набример: - Бе мога ли.........Момент !
Та кой ми е виновен,
че съм Интелигент ?
