Автор Тема: Българска класика  (Прочетена 33720 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Ellectra

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1144
  • Пол: Жена
  • It'S mY lifE!
Българска класика
« Отговор #60 -: Ноември 30, 2005, 23:22:05 pm »
Любов
Блага Димитрова

Изгубих си нехайната походка,
изгубих своя смях самонадеян
и във душата тишината кротка,
и ведрината в погледа разсеян,
    и своя сън нощя.

Изгубих пътищата примамливи,
и непокорството, и свободата,
и случая, и песните звънливи -
изгубих всичко, а съм най - богата,
    най - щедра на света.

Но понякога ще се връщам в реалното,
ще те търся незрима в нощта,
ще се спъвам и ще падам понякога...
и ще плача... но пак ще вървя...!

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Българска класика
« Отговор #61 -: Декември 01, 2005, 10:18:52 am »
                   Когато си на дъното на пъкъла,
                   когато си най-тъжен и злочест,
                   от парещите въглени на мъката
                   си направи сам стълба и излез.
                   Светът когато мръкне пред очите ти
                   и притъмнява в тези две очи,
                   сам слънце си създай и от лъчите
                   създай си стълба и по нея се качи.
                   Когато от безпътица премазан си
                   и си зазидан в четири стени,
                   от всички свои пътища премазани
                   нов път си направи и сам тръгни.
                   Трънлив и зъл е на живота ребуса,
                   на кръст разпъва нашите души.
                   Загубил всичко, не загубвай себе си.
                   Единствено така ще го решиш."

Това ми е едно от любимите.А автора е Дамян Дамянов отново [bravisimo]
 

 
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен Dumpster

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 559
Българска класика
« Отговор #62 -: Декември 05, 2005, 21:09:36 pm »
Кандидати на славата на Вазов описва много вярно поведението ни. Не мислите ли?

Неактивен Eyes^On^You_F

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 189
  • Пол: Жена
Българска класика
« Отговор #63 -: Декември 13, 2005, 19:57:00 pm »
Някой знае ли кой е написал това стихотворение?

Бъдни вечер! Час без грижи,
час на радост и утеха,
на поезья в бедни хижи
и под богаташка стреха!
« Последна редакция: Декември 14, 2005, 16:14:11 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »

Неактивен MoonLight

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4030
  • Пол: Жена
  • : )
Българска класика
« Отговор #64 -: Декември 13, 2005, 21:29:29 pm »
Бъдни вечер

Иван Вазов





    Мисълта ме пак повръща
    на Амбарица в полите,
    на незлобието в дните:
    виждам се във нашта къща.

    Зима. Вятър пей в комина.
    В къщи – майка ми, баща ми –
    как са живи в паметта ми!
    Утре Нова е година.

    Във огнището главните
    праскат, ярко пламенеят.
    Бъдни вечер е. Светлеят
    и лицата, и душите.

    Бъдни вечер! Час без грижи,
    час на радост и утеха,
    на поезья в бедни хижи
    и под богаташка стреха.


    Веч трапезата от баба
    със тамян е прикадена
    вощеница в къщи лена
    свети, бодната във хляба.

    Миг тържествен, свят. Баща ми
    измълви „Ядят убози“ –
    всички кръстим се. Но в този
    час е другаде ума ми.

    Мисля моята премяна,
    мисля новите обувки –
    колко радостни цалувки
    ще им давам аз зарана!

    Фесчето, кат мак червено,
    утре – пръв път над челото!
    Сетренцето изкроено
    на баща ми от палтото.

    Тръпне млада ми душица,
    от блаженството огряна...
    До зида стои опряна
    дряновата сурковица.

    Тази нощ – по суроваки.
    Както в прежните години:
    ще мерат ръце неяки
    и съседи, и роднини

    и щастлив, с душа засмяна,
    дребните пари ще крия
    във кесийката басмяна,
    дето майка ми уши я.

    Лягам си. Но от очите
    бяга сън. Сърцето цяло
    в нетърпенье затрептяло
    за минутите честити.

    Как нощта отива мудно!
    Вратня нийде се не чука.
    А кандилото, сè будно,
    пред иконата блещука.

 
« Последна редакция: Декември 14, 2005, 16:14:51 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Българска класика
« Отговор #65 -: Декември 13, 2005, 21:36:50 pm »
Така ми стана едно топло и много уютно [bulgaria]
БЛАГОДАРЯ ВИ! [heart__]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен MoonLight

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4030
  • Пол: Жена
  • : )
Българска класика
« Отговор #66 -: Декември 13, 2005, 21:39:06 pm »
 [inlovee]
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

Неактивен Eyes^On^You_F

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 189
  • Пол: Жена
Българска класика
« Отговор #67 -: Декември 13, 2005, 22:06:29 pm »
Благодаря! :)

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Българска класика
« Отговор #68 -: Декември 14, 2005, 16:11:00 pm »
 :) Темата се слива с Българска класика, защото стихотворението трябва да бъде там. Благодаря,че разведрихте обстановката!
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен AkashA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 438
  • Пол: Жена
  • Изисквай невъзможното за да постигнеш максималното
Българска класика
« Отговор #69 -: Януари 02, 2006, 12:31:38 pm »
П. К. Яворов

Лист обрулен


Лист отбрулен... Бог знай де го

   вятъра завлече.

   И сирака

тъй отмина на чужбина -

   сам, далече.

 

Лист отбрулен... Мир за него

   в някоя долина.

  Кой го чака,

та сираче да заплаче

   по родина?

« Последна редакция: Януари 07, 2006, 10:58:13 am от DEVIL_IN_HEAVEN »

Behind His Mask,          Where Did He Go,         The Clown Is Dead,
He Was Only Human,    No Laughter In Heaven,  The Laughter Is Gone,
A Person Who Feels     Where Did He Go,           The Clown Is Dead,
Like You And Me.        Where Did He Stay?       A Life's On The Run.

...

Неактивен AkashA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 438
  • Пол: Жена
  • Изисквай невъзможното за да постигнеш максималното
Българска класика
« Отговор #70 -: Януари 02, 2006, 12:32:23 pm »
П. К. Яворов

Край морето


Стоях загледан: едностайно

   вълната гонеше вълна

в море - пустинно и безкрайно.

 

А сякаш птица, лекокрила,

   ей кораб с опнати платна -

стрела не би го опредила.

 

"Постой" - по пеница бразда

   бе кратка негова следа...

 

Току се кораба затули

   и огън-сълза из очи

полекичка се претъркули.

 

Светът - море... И нявга що ли

   след мене тук ще поличи

от преживените неволи?

« Последна редакция: Януари 07, 2006, 10:58:50 am от DEVIL_IN_HEAVEN »

Behind His Mask,          Where Did He Go,         The Clown Is Dead,
He Was Only Human,    No Laughter In Heaven,  The Laughter Is Gone,
A Person Who Feels     Where Did He Go,           The Clown Is Dead,
Like You And Me.        Where Did He Stay?       A Life's On The Run.

...

Неактивен AkashA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 438
  • Пол: Жена
  • Изисквай невъзможното за да постигнеш максималното
Българска класика
« Отговор #71 -: Януари 02, 2006, 12:33:02 pm »
П. К. Яворов

Недей ме пита


Недей ме пита, майко мила,

от що съм люто наранен,

къде се дяна мъжка сила,

та крея аз от ден на ден.

Но дай си, майко, дай ръката,

на гръд ранена я сложи

и нещо - спазено в душата

от миналото - разкажи:

кажи как плачехте тогава,

кога излъгана любов

сърца гореше: до забрава

така да плача съм готов.

Кажи, от тъмно зло гнетими,

но що възлагахте тогаз

надежди глупави - кажи ми,

бих вярвал в глупости и аз!...

 

« Последна редакция: Януари 07, 2006, 10:59:07 am от DEVIL_IN_HEAVEN »

Behind His Mask,          Where Did He Go,         The Clown Is Dead,
He Was Only Human,    No Laughter In Heaven,  The Laughter Is Gone,
A Person Who Feels     Where Did He Go,           The Clown Is Dead,
Like You And Me.        Where Did He Stay?       A Life's On The Run.

...

Неактивен AkashA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 438
  • Пол: Жена
  • Изисквай невъзможното за да постигнеш максималното
Българска класика
« Отговор #72 -: Януари 02, 2006, 12:33:53 pm »
П. К. Яворов

Желание


Главата тегне изнурена,

в гърдите нито капка мощ;

мъгла в душата уморена

като в настъпилата нощ.



А грей замислено луната,

морето дреме, ветрец вей,

сънливо плиска се вълната

и лодка до брега люлей.



Една съблазън ме опива,

зоват ме шепотно мечти -

далеч, де никой не отива,

далеч в пустинни самоти.



И тамо - нека ме целува

лъчът на тъжната луна,

зефир коси ми да милува,

едва да ме люлей вълна...



 

« Последна редакция: Януари 07, 2006, 10:59:21 am от DEVIL_IN_HEAVEN »

Behind His Mask,          Where Did He Go,         The Clown Is Dead,
He Was Only Human,    No Laughter In Heaven,  The Laughter Is Gone,
A Person Who Feels     Where Did He Go,           The Clown Is Dead,
Like You And Me.        Where Did He Stay?       A Life's On The Run.

...

Неактивен AkashA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 438
  • Пол: Жена
  • Изисквай невъзможното за да постигнеш максималното
Българска класика
« Отговор #73 -: Януари 02, 2006, 12:34:44 pm »
П. К. Яворов

Хайдушки песни



На Гоце Делчев

 

I

 

Ден денувам - кътища потайни

нощ нощувам - пътища незнайни;

  няма тато, нито мама -

   тато да ругае,

   мама да ридае...

  Леле моя

    ти Пирин планино!

  Море черно

    цариградско вино.

 

С враг врагувам - мяра според мяра,

  с благ благувам - вяра зарад вяра;

  нямам братец, ни сестрица -

    братец да ме хвали,

    а сестра да жали...

  Леле моя

    сабя халосия!

  Море люта

    одринска ракия.

 

Бог богува - нека си богува,

цар царува - века ли царува?

   Нямам либе, първа обич -

     мене да очаква

     и да ме оплаква...

Леле моя

   пушка огнебойка!

Море тънка

   солунска девойка.

 

II

 

  Да бяха, либе, да бяха,

  да бяха злато ковано

твоите руси косици...

  Мяна бих сторил мило за драго

    хранена коня,

  мяна за благо,

    турци да гоня!

 

  Да бяха, либе, да бяха,

  да бяха огън елмази

твоите черни очици...

  Мяна бих сторил мило за драго

    пушка бойлия,

  мяна за благо,

    турци да бия!

 

  Да бяха, либе, да бяха,

  да бяха маргар мъниста

твоите бели зъбици...

  Мяна бих сторил мило за драго

    сабя по воля,

  мяна за благо,

    турци да коля!

 

III

 

- Хубава горо - пусия,

де гиди пушка бойлия.

  Връщат се хора от пазар,

  мина ще Лазо чифлигар;

ей бука листи отрони -

куршум ще Лаза догони,

            войводо.

 

- "Връщат с хора от пазар,

мина ще Лазо чифлигар;

бре бука листи отрони -

            прокоба.

куршум ще Лазо догони

            за в гроба...

А палмък ми пали главата,

мъка ми мъчи душата,

            дружино."

 

- Пръте за крушка трънушка,

де гиди клетва хайдушка.

  Знаен е Лазо по света,

  черен изедник и в кръвта;

ей зло на злия въздава

юнак, що шета за слава,

            войводо.

 

- "Знаен е Лазо по света,

черен изедник и в кръвта;

бре зло на злия въздава -

                 и нека! -

Юнак, що шета за слава

                 навека...

А жал ми е жалост-умора,

Лазова щерка изгора,

            дружино."

 

IV

 

  Сън сънуваш, ой нерадост,

    опустяла младост,

  гроб в усоя, гроб сирашки

под шумата гъста.

     И на гроба, ой нерадост,

    опустяла младост,

  кръстоклоне - кръст юнашки,

и пиле на кръста.

 

  Заран пиле, ой нерадост,

    опустяла младост,

  пей, нарежда как сирака

сирашки е минал.

 

  Вечер пиле, ой нерадост,

    опустяла младост,

  пей, нарежда как юнака

юнак е загинал.

 

  Сън сънувах, ой нерадост,

    опустяла младост,

  сън сънувах, сън прокоба -

сънувах си гроба...

« Последна редакция: Януари 07, 2006, 11:00:01 am от DEVIL_IN_HEAVEN »

Behind His Mask,          Where Did He Go,         The Clown Is Dead,
He Was Only Human,    No Laughter In Heaven,  The Laughter Is Gone,
A Person Who Feels     Where Did He Go,           The Clown Is Dead,
Like You And Me.        Where Did He Stay?       A Life's On The Run.

...

Неактивен AkashA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 438
  • Пол: Жена
  • Изисквай невъзможното за да постигнеш максималното
Българска класика
« Отговор #74 -: Януари 02, 2006, 12:35:24 pm »
П. К. Яворов

Песен на песента ми


Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,

с наведена глава -

при мене, тук, в самотност неприветна.

Надире не поглеждай с тъмните слова

на уплах и тревога -

аз всичко знам...

Но знай и ти: умряха там

и дявола, и бога.

 

Ела при мен. Ела у мен. Кажи ми:

къде не беше ти, къде не бях

подире ти и аз?

Зигзаги вред неуловими...

Къде от ревност не горях

и в летен зной, и в зимен мраз?

 

На труженик ли дрипав, гладно леден,

в прихлупената изба ти не бе -

и него ли, кажи, не лъга, беден,

за празник, въздух и небе?

В полето ли при селянина груби

не беше ти,

край него дни ли не изгуби,

сама осмяла своите мечти?

Из дебрите на тъмните балкани -

посестрима хайдушка - и над гроб

ти сълзи ли не рони, великани

оплакваща наравно с жалък роб?

И пред развратница ли с просешка боязън

за поглед и усмивка не рида,

и пред невинността ли дума на съблазън

безсрамно ти не шепна,

        без срам остала навсегда!

 

И ето че се връщаш уморена,

изплашена, отвърната, сломена.

...Уста пиянски не едни

в устата ти рубинови се впиха.

Ръце нечисти през ония дни

разплитаха, заплитаха, мърсиха

коприната на твоята коса.

В кървавите на кръвник обятия

нима веднъж се ти превива?

Разврата ли не чух невинността ти да осмива,

и невинността да те обсипва

        с хули на проклятия?

 

И ето че се връщаш уморена,

наплашена, отвърната, сломена.

Надире не поглеждай - няма жив

на мъртъвците сред тълпата:

едни остаха там

безплътни през тишината

на спомена мъглив.

 

Разбойник същ, подире ти вървях

и питах аз:

        какво тя мрази и обича?

Безсилен в ревност, силен в злобата си бях

и мислех аз:

        какво я лъсти и увлича?

Гласа ти вредом стъпките ми заглуши.

Претърсвах аз,

     претърсвах ги тогаз -

на миг пленените души.

 

Напразно търсих истина у тях,

създадена в лъжа и грях.

Напразно дирих и лъжата -

бог на вселената, душа в душата.

Страдание! Едно страдание безлично,

жалко, безразлично,

там негде по средата

на истината и лъжата...

 

И ей ме днес: погледай връх е - самота.

И те се върна, моя красота!

Че няма зло, страдание, живот

вън от сърцето ми - кивот,

където пепелта лежи

на всички истини-лъжи.

Че няма дух и няма вещ

вън от гърдите мои - пещ

на живия вселенен плам,

на цялата вселена храм.

 

И ти се върна! - празник ден...

Ще дъхна аз и с кървав пламък

ще пламне тук дърво и камък.

Бъди при мен - бъди у мен...

сред кървав пламък и през дим,

сред задух нетърпим,

небето в твоя поглед

     дивно ще се отражава.

Душа за него ще копней!

Ти него гледай и ми пей

за хладния покой, за вечната забрава.

 

Сред пламъци и адски дим

ний двама с тебе ще горим,

красиви в мрачна грозота

и грозни в сяйна красота -

сред задух нетърпим,

в копнение за мир небесен,

ний двама тук ще изгорим,

ний двама с тебе, моя песен!

« Последна редакция: Януари 07, 2006, 11:00:18 am от DEVIL_IN_HEAVEN »

Behind His Mask,          Where Did He Go,         The Clown Is Dead,
He Was Only Human,    No Laughter In Heaven,  The Laughter Is Gone,
A Person Who Feels     Where Did He Go,           The Clown Is Dead,
Like You And Me.        Where Did He Stay?       A Life's On The Run.

...