Автор Тема: Българска класика  (Прочетена 33138 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен SnowQueen

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 95
  • Пол: Жена
  • Лесно е да се умре-трудно е да се живее!
Българска класика
« Отговор #45 -: Ноември 12, 2005, 21:00:14 pm »
 [bear] [good_] :kissoflove: :fireheart: [много съм щастлив] [ляля]НЯМА ЗАЩО! :)
See the pain in my eyes
see the scars deep inside
My God, I'm down in this
hole again
With the laughter I smile
with the tears that I cry
Keep going down this road
called life
Don't need your sympathy
I just want for this silence
to stop killing me.

Неактивен SnowQueen

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 95
  • Пол: Жена
  • Лесно е да се умре-трудно е да се живее!
Българска класика
« Отговор #46 -: Ноември 13, 2005, 22:37:09 pm »
Спокойствие, пари, уют и слава ...
Какво ли друго липсваше ми още ?
Земята под нозете ми бе здрава,
безветрено - небето в мойте нощи.
Живеех, трупах.... Докато във мрака
усетих във гръдта си страшна яма :
Очи захлюпих, изведнъж заплаках
аз всичко имах, само тебе нямах !
Любов велика птица полудяла,
ти трябваше да дойдеш с велика сила
да възкресиш душата ми умряла
праха й да сметеш от нейните крила.
Ти трябваше с дихание горещо
да я опариш цяла в тъмнината
за да усетя над камари вещи,
че съм последен просяк на земята.

 

See the pain in my eyes
see the scars deep inside
My God, I'm down in this
hole again
With the laughter I smile
with the tears that I cry
Keep going down this road
called life
Don't need your sympathy
I just want for this silence
to stop killing me.

Неактивен SnowQueen

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 95
  • Пол: Жена
  • Лесно е да се умре-трудно е да се живее!
Българска класика
« Отговор #47 -: Ноември 13, 2005, 22:37:46 pm »
Когато те измислих се уплаших !
Творение от поетичен дим,
създание от слабостта ми страшна,
дошло мен - силния да победи !
Когато те измислих, цял изтръпнах :
не сън - жена родена от жена,
решила с обич свята и престъпна
да ме превърне цял в развалина !
Когато те измислих се побърках :
като вандал със крясък зъл и див,
ти влезе в мен, обра ме като църква.
Но твойта кражба аз благослових.
Да, свята да си, обич огнекрила !
Грабежът ти бе страшен, но свещен
мъжът е в най-голямата си сила
когато е от слабост победен.

See the pain in my eyes
see the scars deep inside
My God, I'm down in this
hole again
With the laughter I smile
with the tears that I cry
Keep going down this road
called life
Don't need your sympathy
I just want for this silence
to stop killing me.

Неактивен ranenia skorpion

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1455
Българска класика
« Отговор #48 -: Ноември 14, 2005, 13:43:59 pm »
Приятели хаиде ако някои може да ми  намери стихотворението ''Новото гробище над Сливница'' да го публикува тук...Ще съм му благодарен...!
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13716
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Българска класика
« Отговор #49 -: Ноември 15, 2005, 11:14:51 am »
Новото гробище над Сливница

Покойници, вий в други полк минахте,

де няма отпуск, ни зов за борба,

вий братски се прегърнахте, легнахте

и "Лека нощ" навеки си казахте -

        до втората тръба.

 

Но що паднахте тук, деца бурливи?

За трон ли злат, за някой ли кумир?

Да беше то - остали бихте живи,

не бихте срещали тъй горделиви

        куршума... Спете в мир.

 

Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

        умираха без страх.

 

Но кой ви знай, че спите в тез полета?

Над ваший гроб забвеньето цъфти.

Кои сте вий? Над сянката ви клета

не мисли никой днес освен поета

        и майките свети.

 

Борци, венец ви свих от песен жива,

от звукове, що никой не сбира:

от дивий рев на битката гръмлива,

от екота на Витоша бурлива,

        от вашето ура.

 

И тоз венец - той няма да завене,

и тая песен вечно ще гърми

из българските планини зелени,

и славата ще вечно пей и стене

        над гробни ви хълми.

 

Почивайте под тез могили ледни:

не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,

към вечността е маршът ви последни.

        Юнаци, лека нощ!

 

1885

 
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен ranenia skorpion

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1455
Българска класика
« Отговор #50 -: Ноември 15, 2005, 16:17:11 pm »
Gentiana  благодаря ти  :kissoflove:, наистина това стихотворение го издирвах под дърво и камък,задължен съм ти...
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

Неактивен Arinna

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2999
  • Пол: Жена
  • You can revive me again, only if you'll try it...
    • http://uk.youtube.com/user/Arinna171982
Българска класика
« Отговор #51 -: Ноември 15, 2005, 16:47:19 pm »
ПИСМО

Никола Вапцаров

Ти помниш ли
морето и машините,
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.

Като на някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.

А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
И после ... после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...

А там -
високо във небето,
чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
като слюда,
простора пак бе
син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало - неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър.

Това е новото, което ме възпира
да не пробия
своя
слепоочник.
То злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която
днес
клокочи.

И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
над Фамагуста,
и радостта,
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятърът на тропика се чувства.

Сега е нощ,
машината ритмично
припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обочам!
И колко мразя
празните
химери ...
За мен е ясно, като че ще съмне -
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.

И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята от
отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!

Н. Вапцаов
The memory of this still reminds        me
                 Stars in your eyes
                Did you take the time to realize?...

Неактивен Vampire

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 56
  • Пол: Мъж
Българска класика
« Отговор #52 -: Ноември 15, 2005, 22:22:32 pm »
Има едно стихотворение ама него знам как се казва
нито знам от кого е знам само че е написано за
калането в Батак ако някой може да го намери
или поне знае как се казва ще сам много благодарен
Редно е всяка Божия твар да започне разказа за живота си
под слънцето със своите родители.
И макар вече осемстотин години да не съм от Бога
и повечето от тях слънцето да ми беше отнето насила
от зова на кръвта,ТЪЙ ДА БЪДЕ

Неактивен iani4ka

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 685
  • Пол: Жена
  • ОБИЧАЙТЕ СЕ!!!
Българска класика
« Отговор #53 -: Ноември 20, 2005, 21:35:27 pm »
харесвам много Лилиев и Дебелянов

Смири, душа, размирната си скръб...


СМИРИ, душа, размирната си скръб
и повери на есента безбрежна
въздишките на твойта песен нежна,
утехата на твоя спомен скъп!

Градът е глух за нашите мечти,
градът не ще приеме любовта ни
и нейний странен кораб ще потъне,
преди едно сърце да освети.

Чуй, спуща се по своя друм нощта;
сред мрака на заспалите простори
тя звездната си книга ще разтвори
от теменужний праг на вечността.

 


Look into my eyes - you will see
What you mean to me
Search your heart - search your soul
And when you find me there you'll search no more

Неактивен iani4ka

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 685
  • Пол: Жена
  • ОБИЧАЙТЕ СЕ!!!
Българска класика
« Отговор #54 -: Ноември 20, 2005, 21:37:15 pm »
ЧЕРНА ПЕСЕН

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.


Look into my eyes - you will see
What you mean to me
Search your heart - search your soul
And when you find me there you'll search no more

Неактивен Arinna

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2999
  • Пол: Жена
  • You can revive me again, only if you'll try it...
    • http://uk.youtube.com/user/Arinna171982
Българска класика
« Отговор #55 -: Ноември 22, 2005, 00:53:12 am »
ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛО

Пейо Яворов

Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло …
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.

И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.



Това, е едно от любимите ми!
« Последна редакция: Ноември 22, 2005, 00:55:05 am от Arinna »
The memory of this still reminds        me
                 Stars in your eyes
                Did you take the time to realize?...

Angel Soul

  • Гост
Българска класика
« Отговор #56 -: Ноември 22, 2005, 01:01:27 am »
И на мен! Обожавам стиховете на Яворов!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13716
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Българска класика
« Отговор #57 -: Ноември 23, 2005, 09:47:28 am »
Теодор Траянов е любимият ми поет.
Ето ви нещо негово:

Елегия на зората

Зората ще пристъпи, усмивките й чудни

ще греят като пламък в свещен корален съд,

ще кичи с бледни рози мечтите непробудни

и с горест ще ги милва, за пръв и сетен път.

Събуден из вълните на ледно отчаяние

смирено ще пристъпя към твоя чист покой,

сърцата разделени неземно обещание

наново би венчало с предсмъртна жал и зной.

 

Уви! Тук зимна вечер душите ни приспива

и техний плач заглъхва от никой бог нечут,

погребаната обич блуждаещ лик отвива,

отсянка се понисва в самотност, без приют.

Над странните ни кули тя с бавен ход минава,

с воал прозирен милва умрелите звезди,

в ответ дълбоко бликат напеви на забрава,

избликват и замират по нейните следи.

 

Пред яркия ни повик спокойна вис тъмнее,

пред молещ взор играят безброй кристали сняг

дълбоко в тишината отсянка се люлее,

тя своя гроб ли търси, към нас ли идва пак?

Душите ни издъхват под царствена порфира

(бял огън сякаш гасне по снежна степ развян),

над тяхната агония звучи въздушна лира,

далечно скръбно ехо на химна възмечтан!

 
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13716
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Българска класика
« Отговор #58 -: Ноември 23, 2005, 10:02:33 am »
И още....

Осъдени

Нощта допива свойта чаша, чезне

надменната усмивка в леден лик:

на мълния потъналий светлик

залутан плува над заспали бездни.

 

Сълза неземна, бледна капка кръв,

над нас отронват странни небосклони,

душите ни надгробен вихър гони

към сенките на смърт и дива стръв.

 

Нощта допива свойта чаша, чезне

без отглас у душите всеки звук!

Кога, отгде и как дошли сме тук,

кой сложи ни оковите железни?

 

Клепалото на ужаса зове

и стъпките на съдник ням отмерва!

И в тоя миг кой може да поверва,

че в полунощ били сме богове?
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Ellectra

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1144
  • Пол: Жена
  • It'S mY lifE!
Българска класика
« Отговор #59 -: Ноември 30, 2005, 22:47:13 pm »
Адски харесвам Блага Димитрова...за това ще постна едно от любимите ми..

Пътят до тебе

Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.
Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера.

Но понякога ще се връщам в реалното,
ще те търся незрима в нощта,
ще се спъвам и ще падам понякога...
и ще плача... но пак ще вървя...!