Автор Тема: Българска класика  (Прочетена 44884 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Deskata123

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 802
  • Пол: Жена
  • бичам те мони..сега и завинаги
Re: Българска класика
« Отговор #150 -: Февруари 11, 2007, 09:40:51 am »
Христо Фотев
Най-после тялото ти е узряло...

Най-после тялото ти е узряло.
Ти облаците си взриви - скочи.
И в скока си на светлото си тяло
чадърите ни траурни стъпчи.

Ах, скачай ти и с цялата си сила
ме блъскай по лицето - възкреси
на зимните ми мисли хлорофила,
усмивката ми - бившите коси...
Танцувай - аз съм твой и аз отново
във твое име - ще се отрека.
Ще млъкна аз пред мощното ти слово
на колене - със шапка във ръка.
И пак отново в струите ти гъсти,
там някъде - на края на нощта,
аз ще целуна святите ти пръсти -
седефа на нозете те - в калта.




ии на мен това много ми харесва
Давам всичко за теб.....За да се
                   върнеш пак при мен..Серцето ми
                  бие за теб..за нежното ти лице...
                             Давам всичко за теб

Неактивен неземен

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1144
  • Пол: Мъж
  • DO OR DIE
Re: Българска класика
« Отговор #151 -: Февруари 11, 2007, 14:06:01 pm »
От Ив.Николов

Тече мелодията твоя,тъй както всякога е текла,
и покрай юлски коловози,между изпръхнали треви
пресича жълтите стърнища безименната ти пътека
и кой я знае накъде върви.
Зърна и буци те препъват,а ти,във себе си унесен,
на лятната трапеза свириш.И всяка вечер на възбог
душата сита се издига по неподвижната ти песен,
преди да падне във съня дълбок.
Но в облеклото си сирашко,от здрач и роса ушито
защо жевееш все на тъмно и скрит за чуждите очи?
Сега долавям,че в гласа ти безмилостно и беззащитно
ирония на юноша звучи.

-Не мога да понасям думи,и щом в леглта си заспите,
излизам от нощта...И слуашм как миговете й звънят.
А всичкото,което виждам през процепите на звездите,
пожънва го със златен сърп денят.
To be,or not to be

Неактивен ivorysoul

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2478
  • Пол: Жена
  • No one is an island
Re: Българска класика
« Отговор #152 -: Февруари 12, 2007, 11:06:27 am »
Христо Фотев
По-леко и от въздуха...

По-леко и от въздуха в начало...
Все по-призивно става - да реша
как да прекрача крехкото си тяло
и полетя след своята душа

О, Господи на думите - тежи ми
дори и мисълта да продължа...
Но кой - кажи ми ти - принадлежи ми?
Самият аз - на кой принадлежа?

Защо все по-безсилно за сърцето
е тялото ми? И кога в нощта
ще го захвърля дръзко във лицето -
подобно ръкавица - на смъртта?

Без пози! Без сълзи! Без секунданти!
В лицето й да пръсна аз - в калта
студените тристенни диаманти
на злъчката си... Ти вземи солта -

о, принце на глаголите, - кръвта ми,
във вени и слова я съхрани!
(Без секунданти! Без сълзи! Без драми!
Отново пред смъртта ми ме вдигни,

да бъда аз отново преводача
на себе си - към всички - без лъжа...
Отново научи ме ти да плача -
с една усмивка да се продължа!
Let your soul be your pilot

Неактивен ivorysoul

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2478
  • Пол: Жена
  • No one is an island
Re: Българска класика
« Отговор #153 -: Април 13, 2007, 11:01:42 am »
Христо Фотев
Улицата ме изпълни...

Улицата ме изпълни с гласовете си
Къщата със тишината си.
С покриви,
прозорци
и дървета.
Града -
най-хубавия на земята ми се радваше.
И викаше насреща ми - неделя!
Ти забравй часовника! Усмихвай се,
разблъскай се, развикай се - достатъчни са
бронзовите бюстове в градината...
Неделя е й хайде да танцуваме!
Да любиме, да пееме, да вярваме!
Отново да потънеме сред хората...
Не ги кори! Ти просто не си същия
от времето, когато ги обичаше -
душата ти е загрубяла, малкия,
и мислите ти вече не са хубави.

Неделя е. Обичай ни! Неделя е.
Ний всички ти се радваме! Понякога
не ни достига времето да мислиме,
дори да те разбираме, но винаги,
но винаги дълбоко те обичаме.
Неделя е. Последвай ме! Неделя е.
Ще ти разкажа малките си радости -
априлското очакване на въздуха,
дърветата с възбудените корени,
внезапно извисените момичета -
едното те рисува по тетрадките,
но другаде е светлото му бъдеще...

Града -
най-хубавия на земята ми се радваше.
Най-хубавия, с когото си приличаме,
ме водеше, и блъскаше, и викаше.
Изпълваше душата ми със своето
чудесно настроение. Челото ми
звънтеше от огромно напрежение,
най-хубавото ми стихотворение
изпълни върховете на ръцете ми
със сините си мълнии. Заглавие?
България, Бургас, Любов, Завръщане...
И всичките са хубави. Гореше ме
най-хубавото ми стихотворение
голямото,
великото,
най-странното,
което няма да забравя никога.
Което няма да напиша никога.
Ще го раздам с безумно нетърпение
на улиците, хората, дърветата.
Със своето свенливо ръкостискане,
със звънките си поздрави, със страстните
тревоги и надежди, и вълнения,
с усмивки и безумства и ридания,
със удари, и устни, и любов!
Let your soul be your pilot

Неактивен TallyWeijl

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2200
  • Пол: Жена
  • It feel's like I'm fallin' I'm fallin' I'm fallin'
Re: Българска класика
« Отговор #154 -: Юли 06, 2007, 10:49:15 am »
Александър Геров


ГРОТЕСКА I

                    В разлепените му некролози
                    сега никой не се прехласва -
                    подъл враг, не ме тормозят
                    вече твойте богатства.


                    Животът и аз още дишаме.
                    Дишат птиците, дишат малките мравки.
                    Нацъфтели са белите вишни.
                    И небето е синьо и гладко.


                    Аз ще скоча в трамвай № 9,
                    ще си купя билет, ще се возя,
                    ще чета в кафенето вестник "Дневник",
                    ще се радвам на лицето си грозно.


                    Аз ще пусна два лева в ротативката,
                    ще отида на някое кино,
                    ще ме гали въздухът бликащ
                    от пролетната градина.


                    Уморен, ще полегна в тревата
                    и на свойта съдба ще се смея.
                    Ще се ровя в пръстта и в душата си.
                    Аз живея, живея, живея.


                    И макар четиридесетгодишен,
                    във физико-математическия факултет ще се  запиша,
                    за да открия витамин,
                    който да ме направи безсмъртен.

Неактивен Qween of the black hearts

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4187
  • Пол: Жена
Re: Българска класика
« Отговор #155 -: Юли 13, 2007, 16:10:14 pm »
НЕ СИ ОТИВАЙ

Дамян Дамянов

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

и другото  е на Георги Константинов-И ти ми обърна гръб ама не мога никъде да го намеря

Неактивен EvIcHkA

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 736
  • Пол: Жена
  • ﮩ Rain of feelings... ﮩ
Re: Българска класика
« Отговор #156 -: Август 02, 2007, 18:44:33 pm »
"На мама"

Капчукът капе - цяла нощ, до ужас.
Налива ум на камъка студен.
Нелепо е, че всяка смърт е чужда,
когато всеки път е споделен!
Сега си мисля - в тоя мътен хаос, -
че твоя ред е страшно предстоящ:
че идва ред на мойта мъжка жалост
да слуша пред олтара "Отче наш..."
Ръцете ми треперят, нямам сили
за камъка на твоя гроб - но знам:
голямата камбана в село Смилец
провлачено ще бие -
бам - там,
бам - там,
там,
там,
там.

И после ще запомня пръст разрита -
и лудата си мисъл в оня миг:
че ситната трева ще става сита
след ехото на моя тъмен вик.
Така ли е: умираме отделно,
макар че идваме един от друг?
Това ли е: изчезваме безследно -
като зърна, затрупани от плуг!
Капчукът капе - цяла нощ, до ужас.
Налива ум на камъка студен.
И страшно е, че всяка нощ е чужда,
когато всеки ден е споделен!

Иван Динков

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

Неактивен emiliia

  • Новак
  • *
  • Публикации: 8
  • Пол: Жена
Re: Българска класика
« Отговор #157 -: Май 24, 2008, 13:40:18 pm »
Чудесна тема! Странно, временно ли е заспала?  :) Има ли някой буден?  :)
Отдавна търся едно стихотворение от Валери Петров. Някой може ли да го намери? В интернет намерих това :

    В раклата стара с лалетата сини,
    с птици и шарки от чудна страна
    срещнах случайно след толкоз години
    стара познайница - книжка една.

    .......

    Де сте вий, мириси, нощи предишни?
    Де сте вий, трепети от младини?
    Кой ви заключи със книжките скришни
    в пъстрите ракли на детските дни?

                    ("Детинство")

Всъщност се интересувам от цялото творчество на Валери Петров. Дали има нещо публикувано за четене в интернет?   

Неактивен Тя

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 259
  • Пол: Жена
    • Някъде над покривите на града...
Re: Българска класика
« Отговор #158 -: Май 24, 2008, 14:39:20 pm »
emiliia, обещавам да потърся "Детинство", а докато го намеря - заповядай, моето любимо стихотворение на Валери Петров
:)
Хвърчащите хора

Валери Петров

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора.
И добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен "Фиат".
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?
...и един мармот завива шоколада в станиол...

Неактивен emiliia

  • Новак
  • *
  • Публикации: 8
  • Пол: Жена
Re: Българска класика
« Отговор #159 -: Май 24, 2008, 15:37:23 pm »
Задължена съм ти. И аз съм от Хвърчащите хора  :) Сигурно затова харесвам поезията на Валери Петров  :) Търпеливо ще чакам моето стихче и ще чета. Дано още някой тук се събуди и пише  :)

Неактивен Тя

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 259
  • Пол: Жена
    • Някъде над покривите на града...
Re: Българска класика
« Отговор #160 -: Май 26, 2008, 19:11:42 pm »
Понеже много уважавам хвърчащите хора, просто нямаше как да не намеря "Детинство" :)
Заповядай, emiliia!
А, и между другото - страхотна поема!!!Заслужаваше си да я открия!

ДЕТИНСТВО

Валери Петров

1.

В раклата стара с лалетата сини,
с птици и шарки от чудна страна
срещнах случайно след толкоз години
стара познайница - книжка една.

Спомних си: Аз съм дванайсетгодишен.
Бавно тъмнеят гредите над нас.
Сеното гъсто, упойно мирише.
В плевнята двама сме- батьо и аз.

Вътре е тихо - над тайната книжка
умният батьо навел е глава.
Църка в сайванта познатата мишка.
Кравите шепнат си тайни слова.

Дребна калинка по пръста ми лази,
пъстри черупки открехва едвам.
Аз не помръдвам - на поста си пазя.
Идва ли тейко ни, знака да дам.

Сламките дето ги дъвча са вкусни.
Сънища тихо пристъпват в нощта.
Батьо помръдва полека със устни,
чуват ушите ми чудни неща.

Чуват ушите ми...Беше тогава.
Няма го вече големият брат,
няма я вече бялата крава,
всичко отмина, остана назад.

Де сте вий, мириси, нощи предишни?
Де сте вий, трепети от младини?
Кой ви заключи със книжките скришни
в пъстрите ракли на детските дни?

2.

Аз съм малък, малък (сякаш беше вчера).
Бяга изпод клепките детският ми сън,
аз отметвам леко шарената черга
и поглеждам тайно във нощта навън.

А навън е вятър, рошав нощен вятър,
дето гъне мощно крушата в нощта,
дето чупи плета, сеното размята,
дето блъска топло външната врата.

Облаците тъмни са, само помежду им
бляска претъркулен стар калаен съд.
Въздухът е пълен с мисли и със думи.
Триста тъмни сили във нощта гъмжат.

Черната ни биволица завчера облизни се,
спят сега малачета в топлия обор,
а над тях пък трите биволски орисници
водят в мрачината важния си спор.

В тъмното поклащат се купите ни тъмни,
дяволчета плюят в черния геран.
Тихо!...Тихо!...Чуваш ли?...Чувай!...Таласъми
ходят и поскръцват в стария таван.

Но за миг: и стихва вятърът веднага.
Тихо спят орисниците в топлия си кът.
Горе таласъмите уморени лягат.
Триста тъмни сили на земята спят.

Аз се сгушвам презглава в чергата си пъстра.
Койчовите чаркове ситно тракат вън.
И изтихо, тихо, тихичко, на пръсти
мушва се под клепките  детския ми сън.

3.

Но най-сладко се спи лете горе в Балкана, на мандрата.
Топлодъхно е тъй под дебелия дедов кожух.
Вън деда ти говори нещо с Иван Контрабандата.
Ти лежиш, но не спиш, ти мълчиш, но си целият в слух.

"В Забраненото - казва Иван - скача нощем пъстърва.
В Сини вир под върбака се крие такъв един клен!
Аз отдавна го дебна, но хитър е, все го изтървам,
та, дойдох да те питам сега: ще дойдеш ли с мен?"

Меко стадото блее, ръмжат Вълкодава и Шаро,
Иван чатка огнивото ( всичко представяш си ти),
дедо пуска овцете по една във кошарата
и във менчето празното, млечната струйка звънти.

Ти лежиш, а чекийката в задния джоб ти убива.
Още мъничко трае спокойният тих разговор.
После дето ти влиза и сънно във ноздрите влива
топъл мирис на вълна, на прясно млеко и на тор.

Тихо. Само в тревите пошавва полекичка ветъра
и в егрека залостен овцете помръдват със звън.
Вътре влиза Иван. Той държи един клен - четири метъра!
Цял блестящ от сребро! Но туй вече навярно е сън...

4.

Туй е сън. Сякаш аз се надвесвам
над дълбокия хладен геран
и в кръга виждам своето детство,
виждам себе си, Минко, Иван.

Кленът бляскав подскача във мрежата.
Зад долапа подава се плъх.
Бавно тейко ми питата реже,
аз усещам чудесния дъх.

Синьо бръмбарче с чернички клещи
се изкачва по стрък един млад,
стига върха, досеща се нещо,
поразмисля и тръгва назад.

Буболечки, малачета, кучета,
толкоз близки до мойто сърце,
мои върбови свирки, бърдучета,
мои майчини златни ръце...

Мале, мале, къде ли си тизе?
Чувам още аз разказа стар,
виждам още Героя как слиза
от големия вехт календар.

Той пристъпва с байраците стари
и пищовите дълги блещят...
А защо батьо сбрал е другарите
и какво във нощта си шептят?...

Шепнат спомени, мириси, знаци.
Но аз махвам със едра ръка
и нахлупвам каскета на брат си,
дето майка над него плака...

Тръгвам. Няма да гледам надире си.
Ще затуля гераните аз!
Пъстри спомени, мириси, мириси,
сбогом вече си взимам от вас.
...и един мармот завива шоколада в станиол...

vOsYcHnA_pRiNcEsA

  • Гост
Re: Българска класика
« Отговор #161 -: Май 27, 2008, 01:58:24 am »
Не можах да прочета всичко и се надявам, че точно това го няма, за да не се повтарям. Ето и моето любимо.


Песен за доброто
Недялко Йорданов


Настъпи време на омраза.
О,господи, не съм готов!
И все по- трудно произнасям
онази думичка любов.

Любов- измачкана банкнота
в кесията на паметта,
продажна- колкото живота,
и честна- колкото смъртта.

Аз като гърбица я нося,
по- тежка от кръста Христов.
Тя- жадна, гладна, гола, боса.
Тя- свята грешница любов.

Любов- една- едничка нота
на битието в песента.
По- фантастична от живота
и по- банална от смъртта.

Настъпи време на омраза.
О,господи, не съм готов!
И все по- трудно произнасям
онази думичка любов.

Любов- последната Голгота,
спасението на света.
Любов- по- кратка от живота,
любов- по- дълга от смъртта.

Неактивен emiliia

  • Новак
  • *
  • Публикации: 8
  • Пол: Жена
Re: Българска класика
« Отговор #162 -: Май 27, 2008, 15:10:25 pm »
Тя, сърдечно ти благодаря! Не знам как да ти се реванширам за този жест. Радвам се като малко дете на подаръка ти  [so_happy]
vOsYcHnA_pRiNcEsA и аз харесвам Недялко Йорданов. Чусдесно стихотворение ни даваш. Неаистина не съм го срещала до сега. Благодаря и на теб.
Тя, има ли някъде в интернет възможност за четене на произведенията на Ивайло Петров? Мога ли да прехвърча до там по някакъв начин мила?  [flyyy] [chetenee] :-)
« Последна редакция: Май 27, 2008, 15:12:12 pm от emiliia »

Неактивен emiliia

  • Новак
  • *
  • Публикации: 8
  • Пол: Жена
Re: Българска класика
« Отговор #163 -: Май 27, 2008, 22:02:03 pm »
Приятели помните ли детството? Пазите ли в сърцата си песничките и стиховете от нашите майки и баби? За хвърчащите като мен оставям едно детско стихче, което и до днес рецитирам с усмивка на внучката си  [usmivkaa]

Баба и внуче

Баба внучето приспива
и му пее тя сънлива:

-Нанкай, внуче, Сънчо дойде
из горица да те води.
Там играй ти, колко щеш,
мило, тъй ще порастеш. -

Баба клюма, клюма, пя,

после сладичко заспа.
Внучето се понадигна
и на баба песен викна:

Нанкай, бабо, Сънчо дойде
из горица да те води.
Там играй ти, колко щеш,
бабо, тъй ще порастеш.

Нанкай бабо в топла стая
аз навън ще поиграя.

Васил Ив. Стоянов

Харесва ли ви?
 [dugaaaa] [ya yaaa da daaa]
« Последна редакция: Май 27, 2008, 22:04:04 pm от emiliia »

Неактивен emiliia

  • Новак
  • *
  • Публикации: 8
  • Пол: Жена
Re: Българска класика
« Отговор #164 -: Май 28, 2008, 12:57:36 pm »
Ето още едно сладурско от същия автор. Написано за малки и големи. Кой както иска да го разбира  [namigG] [chetenee] [flyyy]

Магаре
Кой каквото ще да казва,
ала умна съм глава.
Май ушите ми са дълги,
но беда не е това.

Хората ме претоварят,
яздят, впрягат ме в кола,
и отгоре ми се карат -
ех, магарешки тегла!

Зоб, сенце за мене няма,
все отритнат, сирота...
Няма ли бодил и слама,
гладно дремя край плета.

Като кон не съм голямо,
но съм с по-голям инат,
ала не за него само
аз се славя по цял свят.

Виж, за песни, що да кажа,
пея с ясен, сладък глас.
Искате ли да покажа
майсторлъка си пред вас?

Васил Ив. Стоянов