Автор Тема: Българска класика  (Прочетена 33135 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Feanor

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1225
  • Пол: Мъж
  • Warrior of Light
Българска класика
« Отговор #15 -: Ноември 03, 2005, 15:37:40 pm »
"There is one rule, above all other, for being a man. Whatever comes, face it on your feet."

Неактивен Arinna

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2999
  • Пол: Жена
  • You can revive me again, only if you'll try it...
    • http://uk.youtube.com/user/Arinna171982
Българска класика
« Отговор #16 -: Ноември 03, 2005, 22:34:15 pm »
ВЪЛШЕБНИЦА



Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина ...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество ...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.



Пейо Яворов

Аз съм почитател на творчеството на Пейо Яворов. За мен той е една от най - ярките фигури в българската поезия!
The memory of this still reminds        me
                 Stars in your eyes
                Did you take the time to realize?...

Неактивен Vampire

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 56
  • Пол: Мъж
Българска класика
« Отговор #17 -: Ноември 05, 2005, 00:00:56 am »
Любен Каравелов

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост.

Който веднъж те погледа,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,

а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:

твойте буки и дъбове,
твойте шуми гъсти,
и цветята и водите,
агнетата тлъсти,

и божурът и тревите,
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаж
като куршум пада

на сърцето, което е
всякогаш готово
да поплаче, кога види
в природата ново,

кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студът, и под снегът
живот се захваща.
Редно е всяка Божия твар да започне разказа за живота си
под слънцето със своите родители.
И макар вече осемстотин години да не съм от Бога
и повечето от тях слънцето да ми беше отнето насила
от зова на кръвта,ТЪЙ ДА БЪДЕ

Неактивен SnowQueen

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 95
  • Пол: Жена
  • Лесно е да се умре-трудно е да се живее!
Българска класика
« Отговор #18 -: Ноември 05, 2005, 01:08:16 am »
НАЙ-ВЕЛИКОТО:
Левски


Манастирът тесен за мойта душа е.

Кога човек дойде тук да се покае,

трябва да забрави греховния мир,

да бяга съблазни и да търси мир.

Мойта съвест инак днеска ми говори.

Това расо черно, що нося отгоре,

не ме помирява с тия небеса

и когато в храма дигна си гласа

химн да пея богу, да получа раят,

мисля, че той слуша тия, що ридаят

в тоя дол плачевни, живот нестърпим.

И мойта молитва се губи кат дим,

и господ сърдит си затуля ухото

на светата песен и херувикото.

 

Мисля, че вратата на небесний рай

на къде изглеждат никой ги не знай,

че не таз килия извожда нататък,

че из света шумен пътят е по-кратък,

че сълзите чисти, че вдовишкий плач,

че потът почтенний на простий орач,

че благата дума, че правото дело,

че светата правда, изказана смело,

че ръката братска, без гордост, без вик

подадена скришно на някой клетник,

са много по-мили на господа вишни

от всичките химни и тропари лишни.

 

Мисля, че човекът, тук на тоя свят

има един ближен, има един брат,

от кои се с клетва монахът отказа,

че цел по-висока Бог ни тук показа,

че не с това расо и не с таз брада

мога да отмахна някоя беда

от оня, що страда; мисля, че канонът

мъчно ще направи да замлъкне стонът;

че ближний ми има нужда не в молитва,

а в съвет и помощ, когато залитва;

мисля ази още, че овчарят същ

с овцете живее, на пек и на дъжд,

и че мойте братя търпят иго страшно,

а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,

и че ще е харно да оставя веч

таз ограда тиха, от света далеч,

и да кажа тайно две-три думи нови

на онез, що влачат тежките окови.

Рече и излезе.

 

Девет годин той

 

скита се бездомен, без сън, без покой,

под вънкашност чужда и под име ново

и с сърце порасло и за кръст готово,

и носи съзнанье, крепост, светлина

на робите слепи в робската страна.

Думите му бяха и прости и кратки,

пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,

кат за една ближна обща веселба,

часът на която беше неизвестен;

изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,

участник да стане във подвига свят;

всяк един слушател беше му и брат.

В бъдещето тъмно той гледаше ясно.

Той любеше свойто отечество красно.

Той беше скиталец и кат дете прост

и като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;

всичките пътеки кракът му видяха,

пустинята знайше неговия глас,

хижата го знайше и на всеки час

вратата й за него отворена беше.

Той се не боеше, под небето спеше,

ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,

одеве търговец, сега просяк дрипав,

кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;

днес в селото глухо, утре в някой град

говореше тайно за ближний преврат,

за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,

и че време веч е да въстане робът;

че щастлив е оня, който дигне пръв

народното знаме и пролее кръв,

и че трябва твърдост, кураж, постоянство,

че страхът е подлост, гордостта - пиянство,

че равни сме всички в големия час -

той внасяше бодрост в народната свяст.

 

И всякоя възраст, класа, пол, занятье

зимаше участье в това предприятье;

богатий с парите, сюрмахът с трудът,

момите с иглата, учений с умът,

а той беден, гол, бос, лишен от имотът,

за да е полезен дал си бе животът!

 

Той беше безстрашлив. Той беше готов

сто пъти да умре на кръста Христов,

да гори, кат Хуса или кат Симона

за правдата свята да мре под триона.

Смъртта бе за него и приятел и брат,

зашил беше тайно в ръкава си яд,

на кръста му вярно оръжье висеше,

за да бъде страшен, кoга нужда беше.

Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,

обърнал се беше не дух, на огън.

Думата си цяла лейше в едно слово,

понявга чело си мръщеше сурово,

и там се четеше и укор и гняв,

и душа упорна, и железен нрав.

 

Той беше невидим, фантом, или сянка.

Озове се в черква, мерне се в седянка.

Покаже се, скрий се без знак и без след,

навсякъде гонен, всякъде приет.

Веднъж във събранье едно многобройно

той влезна внезапно, поздрави спокойно,

и лепна плесница на един подлец,

и излезе тихо из малкий градец.

Името му беше знак зарад тревога,

властта беше вредом невидима, строга,

обсаждаше двайсет града изведнъж,

да улови тоя демон вездесъщ.

От лице му мрачно всички се бояха,

селяните прости светец го зовяха

и сбрани, сдушени във тайни места

слушаха със трепет, с зяпнали уста

неговото слово сладко и опасно,

И тям на душата ставаше по-ясно.

.................................

.................................

И семето чудно падаше в сърцата

и бързо растеше за жътва богата.

 

Той биде предаден, и от един поп!

Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,

тоз позор за Бога, туй пятно на храма

Дякона погуби чрез черна измама!

Тоз човек безстиден със ниско чело,

пратен на земята не се знай защо,

тоз издайник грозен и божий служител,

който тая титла без срам бе похитил,

на кого устата, пълни с яд и злост,

изрекоха подло: "Фанете тогоз!"

На кого ръката не благословия,

а издайство сърши, и гръм не строши я,

и чието име не ще спомена

от страх мойта песен да не оскверна,

и кого родила една майка луда,

който равен в адът има само Юда

фърли в плач и жалост цял народ тогаз!

И тоз човек йоще живей между нас!

 

Окован и кървав, във тъмница ръгнат,

Апостолът беше на мъки подвъргнат

ужасни. Напразно! Те нямаха власт

над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,

ни молба, ни клетва, ни болно стенанье

не издаде в мрака туй гордо страданье!

Смъртта беше близко, но страхът далеч.

И той не пошушна предателска реч.

И на вси въпроси - грозно изпитанье -

един ответ даде и едно мълчанье

и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"

И никое име той не спомена.

 

Но тиранът люти да убий духът

една заран Левски осъди на смърт!

Царете, тълпата, мръсните тирани

да могат задуши гордото съзнанье,

гласът, който вика, мисълта, що грей,

истината вечна, що вечно живей,

измислиха всякой по една секира

да уморят всичко, дето не умира:

зарад Прометея стръмната скала,

ядът за Сократа с клеветата зла,

синджир за Коломба, кладата за Хуса,

кръста на Голгота за кроткий Исуса -

и по тоя начин най-грозний конец

в бъдещето става най-сяен венец.

 

Той биде обесен.

 

О, бесило славно!

 

По срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви, да висят

много скъпи жъртви и да се тресят

и вятърът южни с тях да си играе,

и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на геройте. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа,

и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що "робство" се викат,

умираха мирни на свойто легло

с продадена съвест, с позор на чело,

и смъртта на тебе, о, бесилко свята,

бе не срам, а слава нова на земята

и връх, от където виждаше духът

към безсмъртието по-прекия път!

 

See the pain in my eyes
see the scars deep inside
My God, I'm down in this
hole again
With the laughter I smile
with the tears that I cry
Keep going down this road
called life
Don't need your sympathy
I just want for this silence
to stop killing me.

Неактивен SnowQueen

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 95
  • Пол: Жена
  • Лесно е да се умре-трудно е да се живее!
Българска класика
« Отговор #19 -: Ноември 05, 2005, 01:09:24 am »
До моето първо либе


Остави таз песен любовна,

не вливай ми в сърце отрова -

млад съм аз, но младост не помня,

пък и да помня, не ровя

туй, що съм ази намразил

и пред тебе с крака погазил.

 

Забрави туй време, га плачех

за поглед мил и за въздишка:

роб бях тогаз - вериги влачех,

та за една твоя усмивка,

безумен аз светът презирах

и чувства си в калта увирах!

 

Забрави ти онез полуди,

в тез гърди веч любов не грее

и не можеш я ти събуди

там, де скръб дълбока владее,

де сичко е с рани покрито

и сърце зло в злоба обвито!

 

Ти имаш глас чуден - млада си,

но чуйш ли как пее гората?

Чуйш ли как плачат сиромаси?

За тоз глас ми копней душата,

и там тегли сърце ранено,

там, де е се с кърви облено!

 

О, махни тез думи отровни!

Чуй как стене гора и шума,

чуй как ечат бури вековни,

как нареждат дума по дума -

приказки за стари времена

и песни за нови теглила!

 

Запей и ти песен такава,

запей ми, девойко, на жалост,

запей как брат брата продава,

как гинат сили и младост,

как плаче сиротна вдовица

и как теглят без дом дечица!

 

Запей, или млъкни, махни се!

Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,

ще хвръкне, изгоро, - свести се!

Там, де земя гърми и тътне

от викове страшни и злобни

и предсмъртни песни надгробни...

 

Там... там буря кърши клонове,

а сабля ги свива на венец;

зинали са страшни долове

и пищи в тях зърно от свинец,

и смъртта й там мила усмивка,

а хладен гроб сладка почивка!

 

Ах, тез песни и таз усмивка

кой глас ще ми викне, запее?

Кървава да вдигна напивка,

от коя и любов немее,

пък тогаз и сам ще запея

що любя и за що милея!...

See the pain in my eyes
see the scars deep inside
My God, I'm down in this
hole again
With the laughter I smile
with the tears that I cry
Keep going down this road
called life
Don't need your sympathy
I just want for this silence
to stop killing me.

Неактивен SnowQueen

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 95
  • Пол: Жена
  • Лесно е да се умре-трудно е да се живее!
Българска класика
« Отговор #20 -: Ноември 05, 2005, 01:10:09 am »
Хаджи Димитър


Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви, лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

 

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабя на две строшена;

очи тъмнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

 

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жетварка пее нейде в полето,

и кръвта още по силно тече!

 

Жетва е сега... Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак... Но млъкни сърце!

 

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

 

Денем му сянка пази орлица

и вълк му кротко раната ближе;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

 

Настане вечер - месец изгрее,

звезди обсипят свода небесен;

гора зашуми, вятър повее, -

Балканът пее хайдушка песен!

 

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, -

тихо нагазят в трева зелена

и при юнакът дойдат та седнат.

 

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

трета го в уста целуне бърже -

и той я гледа, - мила, засмена!

 

"Кажи ми, сестро, де - Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, -

аз искам, сестро, тук да загина!"

 

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, -

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата...

 

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, -

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли - пече!


See the pain in my eyes
see the scars deep inside
My God, I'm down in this
hole again
With the laughter I smile
with the tears that I cry
Keep going down this road
called life
Don't need your sympathy
I just want for this silence
to stop killing me.

Неактивен Vampire

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 56
  • Пол: Мъж
Българска класика
« Отговор #21 -: Ноември 06, 2005, 01:14:26 am »
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная - ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо до град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
въхрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на тебе скръб на сърцето.


Всеки знае на кого е и как се казва
Baby, браво на теб навакса си го - даже и занапред има  [lol]
« Последна редакция: Ноември 06, 2005, 16:47:17 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
Редно е всяка Божия твар да започне разказа за живота си
под слънцето със своите родители.
И макар вече осемстотин години да не съм от Бога
и повечето от тях слънцето да ми беше отнето насила
от зова на кръвта,ТЪЙ ДА БЪДЕ

Неактивен Arinna

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2999
  • Пол: Жена
  • You can revive me again, only if you'll try it...
    • http://uk.youtube.com/user/Arinna171982
Българска класика
« Отговор #22 -: Ноември 06, 2005, 01:41:02 am »
НА ЛОРА

Пейо Яворов

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!



Това е едно от любимите ми!
« Последна редакция: Ноември 06, 2005, 16:47:51 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
The memory of this still reminds        me
                 Stars in your eyes
                Did you take the time to realize?...

Неактивен Margoto

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 94
  • Пол: Жена
Българска класика
« Отговор #23 -: Ноември 07, 2005, 03:04:30 am »
            КАЛИНА КОВАЧЕВА


 В друго време,на друга планета-
 в далечна галактика
 ти живееш с друго момиче.
 Има ли смисъл на тая земя,
                      овехтяла от чакане,
 да те обичам....
 С други думи говориш/мене ме
                           няма вече сред думите/
 и се връщаш по други улици.
 А вечерите при тебе няварно са
                                              лунни
 и хубави.
 Но времето е друго и момичето
  -друго.Ти си същият.
 /Аз те помня от малък още./
 В друго време,на друга планета
             -чак в съседната къща.

Лека нощ.
Цели се в Луната.Дори и да не улучиш ще попаднеш сред звездите.

Неактивен SnowQueen

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 95
  • Пол: Жена
  • Лесно е да се умре-трудно е да се живее!
Българска класика
« Отговор #24 -: Ноември 07, 2005, 12:46:09 pm »
"Радецки"



Тoi, Liberte, que je chante et que j'adore,
Dirige mon navire sur cette onde...
Lebrun


 

Тих бял Дунав се вълнува,

  весело шуми

и "Радецки" гордо плува

  над златни вълни.

 

Но кога се там съзирва

  Козлодуйский бряг,

в парахода рог изсвирва,

  развя се байряк.

 

Млади български юнаци

  явяват се там,

на чела им левски знаци,

  в очите им плам.

 

Горд отпреде им застана

  младият им вожд -

па каза на капитана

  с гол в ръката нож:

 

- Аз съм български войвода,

  момци ми са тез,

ний летиме за свобода

  кръв да лейме днес.

 

Ний летим на България

  помощ да дадем

и от тежка тирания

  да я отървем.

 

Парахода остави ни

  и по начин благ,

та дружината да мине

  на родния бряг.

 

Капитана - немец същи -

  отказва - тогаз

Ботев люто се намръщи,

  вика с бурен глас:

 

- Туй го искам, не се моля:

  всички сте във плян.

Тук се гледа мойта воля,

  аз съм капитан!

 

Чуй, там днеска мре народа

  в бой с ужасен враг!

Карай бързо парахода

  на българский бряг!

 

И гласа му става страшен

  при тия слова,

немец бледен и уплашен

  преклони глава.

 

Бърже парахода плува

  към желаний край,

Дунавът се по вълнува,

  весело играй.

 

Много време се измина

  как не бе носил

храбра българска дружина -

  твар за него мил.

 

А дружината запява

  песен зарад бой

и байряка се развява

  гордо с лева свой.

 

Парахода веч наваля

  на милия бряг,

Ботев шапката си сваля,

  че говори пак:

 

- Хайде, братя, излезнете,

  тука ще се спрем

и земята цалунете,

  дето ще да мрем!

 

И от радост упоени

  пред левския стяг

всички падат на колени

  на светия бряг.

 

- Братя! - вика им войвода

  със гърмовен глас. -

Скоро радостно народа

  ще посрещне нас!

 

Скоро с гръм ще поздравиме

  Стара планина,

кървав бой ще заловиме

  с турски племена!

 

Ний във битки не сме вещи,

  малко сме на брой,

но сърца ни са горещи -

  гладни сме за бой!

 

Скоро турчин ще изпита

  грозната ни мощ:

правдата е нам защита,

  левът ни е вожд!

 

И по цяла околия

  глас екна съгрян:

"Да живее България,

  смърт на зли тиран!"

 

See the pain in my eyes
see the scars deep inside
My God, I'm down in this
hole again
With the laughter I smile
with the tears that I cry
Keep going down this road
called life
Don't need your sympathy
I just want for this silence
to stop killing me.

Неактивен SnowQueen

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 95
  • Пол: Жена
  • Лесно е да се умре-трудно е да се живее!
Българска класика
« Отговор #25 -: Ноември 07, 2005, 12:47:04 pm »
Свобода или смърт


На край, теглото наше до върха си пристигна

и ножът агарянский до кокала опре,

и цял народ отчаян си знамето издигна

оковите да счупи ил храбро да измре.

 

Почна се битка люта и черна кръв затече,

между тиран и робът зафана се борба,

омраза петвековна избухна страшно вече,

вулканът с гръм и с лава внезапно закипя!

 

Полмесеца и кръста ужасно се сблъскаха,

Балканът разтреперан начена да гърми...

И българските гърди по-силно затуптяха,

и българското име екна по вси страни.

 

О, храбри панагюрци! О, синове достойни,

във вази е кипяла Асеневата кръв,

вий първи меч дигнахте и пряпорците бойни

и пуснахте на воля Шишмановия лъв!

 

Задрънкай, гусло моя, гърмете вие, струни,

и звукове по-мили издайте тоя час,

че духове велики имало помежду ни,

че бъдеще светливо имало и за нас.

 

Но върлий азиатец, обзет от ярост дива,

великата идея да я зарине в гроб,

сече, гори и роби, обесва и убива -

по-скоро да помаже въстаналия роб.

 

И цялата Европа да спази мир злокобен,

съзира хладнокръвно как падаме и мрем

и не простира ръце на наш народ поробен

да го избави веке от срамният ярем.

 

И казва, като мисли за плячка само тлъста:

"Хасан е нам потребен, нам требува мирът!"

И гледа как полмесец безчести, тъпче кръста

и милиони души как в робство пищът!

 

Но племето славянско, във мъките калено,

омръзна му да тегли туй иго на светът

и бори се юнашки... на бога уверено

и гръмогласно вика: "Свобода или смърт!"

See the pain in my eyes
see the scars deep inside
My God, I'm down in this
hole again
With the laughter I smile
with the tears that I cry
Keep going down this road
called life
Don't need your sympathy
I just want for this silence
to stop killing me.

Неактивен SnowQueen

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 95
  • Пол: Жена
  • Лесно е да се умре-трудно е да се живее!
Българска класика
« Отговор #26 -: Ноември 07, 2005, 12:47:55 pm »
Панагюрските въстаници


Боят настава, тупат сърца ни,

ето ги близо наште душмани.

Кураж, дружина вярна, сговорна.

Ний не сме веке рая покорна!

 

Нека с тоз удар врага да смажем,

нека му гордо, братя, докажем,

че сме строшили мръсни окови,

че сме свободни, а не робове.

 

Гледайте в този пряпорец красен,

лева как тича волен, ужасен!

Левове всички днес се явете

люти и страшни за враговете!

 

Кого ли плашат турци злокобни?

Нихната ярост, удари злобни

ще се разбият нищожни, слаби,

в нашата правда, в нашите саби!

 

Ний за живота нямаме жалост,

но да не умрем, братя, на халос -

нека се мъчим колкото можем

повеч душмани мъртви да сложим!

 

Ако пък паднем в битката славно,

то в България ще незабавно

нови юнаци пак да въстанат

и вместо нази бой ще зафанат!

 

Нека мрем, както нявга сме мрели,

да живейм волни как сме живели!

Кураж, другари! Бог ще ни брани!

Смърт на вековни, черни тирани!

 

See the pain in my eyes
see the scars deep inside
My God, I'm down in this
hole again
With the laughter I smile
with the tears that I cry
Keep going down this road
called life
Don't need your sympathy
I just want for this silence
to stop killing me.

Неактивен SnowQueen

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 95
  • Пол: Жена
  • Лесно е да се умре-трудно е да се живее!
Българска класика
« Отговор #27 -: Ноември 07, 2005, 12:51:30 pm »
за Мина...
Две хубави очи


Две хубави очи. Душата на дете

     в две хубави очи; - музика - лъчи

     Не искат и не обещават те...

     Душата ми се моли,

     дете,

     душата ми се моли!

Страсти и неволи

     ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях -

     не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

     Душата ми се моли,

     дете,

     душата ми се моли...

     Не искат и не обещават те! -

     Две хубави очи. Музика, лъчи

     в две хубави очи. Душата на дете...

See the pain in my eyes
see the scars deep inside
My God, I'm down in this
hole again
With the laughter I smile
with the tears that I cry
Keep going down this road
called life
Don't need your sympathy
I just want for this silence
to stop killing me.

Неактивен Vampire

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 56
  • Пол: Мъж
Българска класика
« Отговор #28 -: Ноември 07, 2005, 23:13:20 pm »
Елегия

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода;
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи, и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим, и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!

Христо Ботев
Редно е всяка Божия твар да започне разказа за живота си
под слънцето със своите родители.
И макар вече осемстотин години да не съм от Бога
и повечето от тях слънцето да ми беше отнето насила
от зова на кръвта,ТЪЙ ДА БЪДЕ

Неактивен DeTe_Ha_Xaoca

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3282
  • Пол: Жена
  • Super girls don't cry!
Българска класика
« Отговор #29 -: Ноември 08, 2005, 12:53:26 pm »
                                              На гости у дявола
                                           Приказка за честта
В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент
покани ме Дявола- стария Дявол-
дома си на чашка абсент
Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.
В очите му есенна горест бе скрита
но все пак бе горд и засмен.
И махна с ръка той In  vino veritas
ще бъда пред теб откоровен!
Омръзна ми вече все тоя ярем
на притворство и помисъл зла
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тегла!
Преди векове аз възпрях на земята
и тук си устроих шега:
венчах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.
Възпламнах от ревност и черна омраза
за своята стъпкана чест-
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.
Намислих чрез подвизи чудни да блесна
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на каузата честна
не бидох пак с чест увенчан.
Отчаян, окаян, веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
Човек без капчица чест!
Но странно презрение няма ни капка
посрещат ме вред с интерес,
любезно от всякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си ? - прави ти чест"
Един господин ме целуна:" Ах братк,
и ти ли!... Ех, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко
"Елате в нас утре на чай"
Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома
Министри, църе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.
И ето ме: Важен, блестящ, елегантен
богат като истински Крез!
И знам аз : крадец съм, лъжец спекулантин
безчестник, но винаги с чест.
И Дявола млъкна. Наля от абсента
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.
                                Хр. Смирненски
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again