Нощна улица...Без светлини.
Мисълта ми опипом се скита.
Сиви сенки с лилави очи
страстно-нежно
с безкрая се сплитат.
По пътека от жълти листа
се промъкват надежди-хиени.
Дебнат моите чувства.Кървят.
И съм цялата вече в зелено.
Търся две много нежни ръце,
цяла нощ ги сънувах и плаках.
Те ме галеха. Бягах от тях.
После исках ги страстно и чаках...
Странна тръпка в кръвта ми пълзи
и се стича на капки в сърцето.
Всяка капка избухва в искри -
фойерверки взривяват небето.
От разкъсано, мръсно лице
падат нежни камбанки на цвете,
с име странно на женски сълзи,
с дъх омаен,възпят от поети,
за които днес нищо не знам,
всъщност даже не ме интересуват.
Имам нужда от свой, собствен храм,
в който теб като бог ще рисувам.
Щеш не щеш във икона-съдба
ще вплета твойта нежна усмивка.
Ще се моля,ще страдам сама,
ще те търся без сън и почивка.
Опрости мойто диво сърце
и това,че вграден си във него.
Имам нужда от твойте ръце-
и в студа и във лятната жега.
Имам нужда от много любов.
Без храна , сън и музика мога,
но без обич и тих благослов
съм нещастник, останал без дрога,
който просто умира в дъжда
и не иска спасение. Бесен
сам разкъсал е вени в нощта
и написал последната песен.
Имам нужда от много любов...