Липсвам ти...Нощите ти са студени и черни.
Желания - горчиви и неустоими
изгарят сънищата ти накъсани и неверни.
Във всеки един от тях непременно ме има.
Желаеш ме...Старите спомени са бавна отрова,
която не убива, но изтезава и те побърква.
Крещиш името ми безпаметно отново и отново.
Като икона съм за теб в разрушена църква.
Любовта просто не можеш да я забравиш,
щом неразумно в себе си си я допуснал.
Ще ме желаеш до смъртта си. Какво ще правиш?!
Да ме изгониш от душата си е твърде късно.