Една сълза след залеза пророних,
да бъда силна не можах,
а тъй съвършенна те отроних - сълзичке,
за дните,които с него изживях.
След залеза отмина,отиде си деня
привестваше с хладен полъх есентта
аз седях и стисках в ръката си цветя,
когато неусетно падаше нощта
Спомних си за отминалите дни
за един слънчев есенен ден,
-Прекарахме чудесно, нали?
..лекичко трепна нещо в мен..
Усмихнах се,но всичко беше лъжа
и отново по Пътя сама си вървя
бавно,но не смея да спра
искрица надежда,таеше мойта душа