Глухарчета в полето на тъгата
нашепват нежни думи на нощта.
Пристъпва тя - царица всепризната
и пали болката във своята гора.
Фенерчето и е сърце на фея,
умряла от любов по елф жесток.
Красиво цвете сред тревите грее
и рони сълзи в призрачен поток.
Аз искам в тази нощ със теб да бъда
и знам, че тя към мен ще е добра.
Ще те изпрати, няма да ни съди,
ще ни допусне в храма на съня.
Там няма догми, гордост и заблуди.
Спи любовта - икона с ласкави очи.
И аз , и ти - и двамата сме луди...
Ех, в тази нощ за всичко забрави!