Ръката, която люлее люлката
на несбъднатите ми желания
задушава дъха
на преждевременно минало,
описано в два-три спомена.
Изгубих се преди да се намеря
и ми е такова едно сбъркано.
Фламинго в бонбонено розово
над блатото от илюзии хвърка.
Окото му е
обектив на стара камера,
с която са запечатени
мигове на падения,
на щастие
и на скок в тъмното.
Кой още вярва в знамения?