Не ме докосвай с пръсти по-студени
от есенния вятър, духащ вън.
Боли от допир на душа ранена
и всичко някак е като на сън.
Не гледай с поглед - пистолетно дуло,
с което ме разстрелваш, без вина.
Сърцето ми умира в мен, не чуло
две думи нежни. Гасне ми деня
и полудели от кръвта отровна,
запалена от твоя мъжки гняв,
тресат се в транс така греховно
мечтите ми. Дали си прав?!