Кажи ми вещице проклета
такваз съдба защо ми даде
защо живота ми погуби
защо не ми разреши щастлива да бъда
А бях мразена,обиждана,презряна
не бях себе си
бях студена планина
А дори сега ми се смееш
Но защо
Не ме ли разбра
Ти не си вещица
ти си любовта
Но не е ли тя тази която с мен се подигра
Отне ми всичко на мига
А разбирам-така е трябвало
Но спокойно вече свикнах
Свикнах да съм сама
Така и ще си умра-сама!!!!!!!