Тази вечер лилави сенки валят,
по лицето ми струйки се стичат.
Имат вкус на умора, малко горчат,
но какво пък - горчиво обичам.
Няма смисъл да бързам. Мокра съм пак.
През трева до колене се скитам.
Нощна птица подсвирна, сив полумрак
за адрес на художник ме пита.
Зад гърба си оставих дъх на вина,
а вината мирише на глина.
Кал по роклята имам. Кихам. Нощта
е студена и май че изстинах.
Топла стая, уютно - в къщи съм пак.
Чай от лайка ме сгрява приятно.
Зад стъклото се муси обиден мрак.
Иска той да ме вземе обратно.
Но е късно и искам вече да спя.
Дълго с него в тъмното спорим.
Недоволен е... Нищо...Красива луна
грейна. Вместо мен ще му отговори.
