Живеем в една измама,
живеем в една лъжа,
щом любов нивга няма,
а вечно води се война...
От омраза заобиколени,
борим се,сами не знаем за какво,
сърцата ни сякаш замразени,
губим всичко едно по едно...
Нима истинска любов не съществува,
животът-низ от срещи и раздели,
добротата с живота се сбогува,
дори не знаем защо сме оцелели...
Няма вече нищо красиво,
не остана нищо добро,
всичко е черно и сиво,
живеем,но всъщност за какво?
Искаме в тоз свят да оцелеем,
искаме напред да продължим,
трябва смисъл да намерим,за да живеем,
злото и нещастието да победим...
Навсякъде завист и злоба,
заобиколени сме от тях,
живеем в свят-една прокоба,
но нека продължим без страх...
Можем със злото да се справим,
можем да го победим,
от всички неприятности да се избавим,
с нови сили горди да продължим...
Нека не свеждаме глава,
нека не бъдем сломени,
да се изправим,паднали дори в калта,
да не позволим да бъдем наранени...
Животът е ад,
но нека се научим да го живеем,
трудно е да се борим,но трябва,
ако искаме да оцелеем...
